Накъде върви Великобритания?

„Накъде сте се запътили?“ В този контекст „вие“ е Великобритания. Това е въпрос, който чувам отново и отново всеки път, когато съм в чужбина. Вълненията около Brexit, които парализираха парламента и отровиха националния дебат, са причина за объркване и тъга сред приятели и съюзници. Как може толкова здрава и стабилна демокрация така да изгуби пътя си? Не спирам да търся отговора, пише Филип Стивънс за Financial Times.

Борис Джонсън има различно мнение. Нека да осъществим Brexit, изригна премиерът. Той заложи собственото си премиерство на този популистки изборен лозунг. Всичко, което се изисква, е гласоподавателите да подкрепят сделката, която той постигна с ЕС, и хоп, нацията ще се възроди. Сбогом вярност към Брюксел, добре дошла глобална Великобритания. 

Според великодушното тълкуване това е просто обикновена глупост. Единственото сигурно нещо за изборите е, че независимо от резултата, те няма да уредят Brexit. Така наречената сделка на Джонсън не е нищо повече от отправна точка към години на спорове относно бъдещите отношения между Великобритания и ЕС. И тя рискува поредно надвисване на Brexit без сделка в края на 2020 г.

Алтернативната гледна точка е, че не бива да се изненадваме от последните премиерски лъжи. Ник Боулс, един от бившите министри на консерваторите, който напусна партията в знак на протест срещу твърдата й позиция за Brexit, някога работеше за Джонсън. Той го нарича „натрапчив лъжец, който е предал всеки един човек, с когото някога си е имал работа“.

Ако оставим настрана лъжите, оценката на торите за националното настроение може да е правилна. Три години спорове и парализа накараха много избиратели - някои от тях против Brexit - да кажат пред социолозите, че не искат нищо повече от „приключване“. Помага и това, че в лицето на Джеръми Корбин лейбъристката партия има крайно ляв лидер, считан от много проевропейци като негоден за властта. Между другото този възглед е широко споделян и сред кандидатите на лейбъристите.

Търсенето на решение достига и до избиратели, които не подкрепят Brexit. Бизнесът мрази несигурността. Той трябва да взема инвестиционни решения. Европейските партньори на Великобритания трябва да направят по-добри неща от договарянето и предоговарянето на условията за излизането й от ЕС. Чуваме как иначе интелигентни хора казват, че всяка сделка, колкото и да е лоша, със сигурност би била по-добра от сегашната безизходица.