Падането на Берлинската стена направи свободните пазарни икономики норма в Европа, но кои финансови пазари се справиха най-добре оттогава? Wall Street и БРИКС (Бразилия, Русия, Индия, Китай и Република Южна Африка), разбира се, отбелязва Ройтерс в свой материал, цитиран от БТА.
Събитията от 1989 година преначертаха границите на Европа, но също така възвестиха почти две десетилетия на мощна икономическа либерализация и глобализация в Китай, Индия и Латинска Америка - вълна, която едва сега достигна до връхната си точка.
Тези събития по никакъв начин не са единственият фактор. Оказва влияние и 30-годишният спад на световните разходи по заеми, като инфлацията е удържана - дори на фона на възхода на стокопроизводителите, чиито ресурси Китай е погълнал.
Обединена Германия се утвърди като най-голямата икономика в Европа, но анализ на пазарните постижения показва, че най-големите победители са Wall Street, знаменосецът на западния капитализъм, и нововъзникващите икономики на страните от БРИК - Бразилия, Индия, Китай и Русия.
От 9 ноември 1989 година широкият индекс S&P 500 е нараснал с 1635 процента като стойност, акциите в най-голямата икономика в Източна Европа - Полша - са поскъпнали с 550 процента. Руският индекс ММВБ се е повишил с близо 900 процента.
Към това се прибавя растежът с 350 процента на обединения германски DAX, изчислен в доларово изражение и с 320 процента на най-широкообхватните борсови индекси MSCI, както и с близо 460 процента на еквивалента им за световните нововъзникващи пазари.
„Има множество истории тук", каза ръководителят на отдела за разпределяне на активите на SEB Investment Managemnet Ханс Петерсън.
„В съчетание с растежа на нововънзикващите пазари, когато бяха либерализирани и след отварянето на Китай, разбира се, имаше спад на доходността на облигациите и ние малко или много задържахме инфлацията", добави той.
Заемите на световните капиталови пазари също нараснаха значително като част от либерализацията. Данните, анализирани от State Street Global Advisors, показват, че по-голяма част от дълга на нововъзникващите пазари в света на стойност 120 трилиона долара е бил емитиран след падането на Берлинската стена. Над 40 трилиона от тях са в Китай, включително 27 трилиона само през последните 10 години. За сравнение Русия има само около 2 трилиона долара, отчасти в резултат на западните санкции, наложени през последните пет години.
„Китай сега е вторият най-голям пазар на облигации в света", каза Абхишек Кумар от State Street. „Това наистина е нещо забележително", добави той.
Валутите трябваше е да избегнат девалвация, както и различни дългови или финансови кризи. Руската рубла намали наполовина стойността си спрямо долара от времето на СССР, докато съотношението германска марка/евро се е повишило незначително.
Големият победител по икономически растеж зад бившата Желязна завеса е била Полша, в която брутният вътрешен продукт (БВП) е нараснал с почти 600 милиарда долара. Следващите най-добре представящи се страни са Чехия и Румъния с увеличение на БВП от 250 милиарда долара.
В Азия първенството държи Китай, чиято икономика е на стойност близо 14 трилиона долара годишно. Той се отвори постепенно след смъртта на лидера Мао през 1976 година, но набра значителна скорост през 90-те години и се присъедини към СТО през 2001 година, припомня Ройтерс.
(БТА)
00:51 | 14.09.22 г.