Ето една съвременна финансова мистерия, в която участва вече фалиралият британски туроператор Thomas Cook. Тя включва дивиденти от близо 100 млн. паунда, които бяха изплатени преди осем години, въпреки че компанията очевидно не беше в състояние да плати и пени, пише Джонатан Форд за Financial Times.
Каква беше ситуацията. Годината е 2011 г., четири донякъде безплодни години, след като Thomas Cook се слива с MyTravel, конкурентен оператор, за да създаде гигантска туристическа група.
Рязък спад в бизнеса оставя Thomas Cook с нетна загуба от 520 млн. паунда, което изключва възможността за изплащане на дивиденти от текущия финансов резултат. А от излишъците, които компанията е скътала за черни дни? Няма да стане. Поради загубата за 2011 г. компанията е обезценила стойността на дъщерните си дружества с огромните 1,5 млрд. паунда.
Това не само е заличило натрупаната печалба от предни години в размер на 199 млн. паунда в баланса на компанията майка. То оставя Thomas Cook с дефицит от 1,3 млрд. паунда.
И така, как директорите изплатиха дивиденти без да повдигат всевъзможни неудобни въпроси? Лесно: те просто разместиха някои счетоводни числа.
Първо, да вземем тази досадна обезценка на стойност 1,5 млрд. паунда. Тя може да отразява трайно намаляване на капацитета за генериране на печалба от активите на MyTravel и, следователно, реална загуба за инвеститорите в Thomas Cook, които са платили премия над нетната стойност на активите, за да ги купят.
Но няма значение. Тъй като Thomas Cook плати за MyTravel чрез собствени акции, компанията можеше да отбие по-голямата част от тази обезценка не от натрупаните си печалби, а от любопитен счетоводен артефакт: така нареченият „резерв при сливане“.
Това е просто разликата между номиналната стойност на акциите, които Thomas Cook издаде, за да купи MyTravel през 2007 г., и „справедливата стойност“, на която оцени закупените тогава активи. Резервът за сливане няма никаква реална стойност. И идеята, че това е някаква форма на капитал, който може да абсорбира загуби, е неразумна.
Второто нещо, което Thomas Cook направи, е още по-загадъчно. Според счетоводството й компанията отпуска почти 400 млн. паунда кеш на своите дъщерни дружества и същевременно получава дивидент от тях на приблизително същата стойност. Това се третира като печалба и се добавя към разпределимите резерви на Thomas Cook.
Въпреки очевидната кръговост, това си е изцяло наред - стига дивидентите, изплащани от дъщерните компании, да не застрашават финансовото им здраве. Това в крайна сметка е решение на компанията, дъщерните дружества и техните одитори.