Визията на Макрон за европейската сигурност е незряла

В забележително откровено интервю пред британското списание Economist френският президент Еманюел Макрон изложи визия за европейска архитектура в областта на сигурността, която включва повече сътрудничество с Русия и по-малко със САЩ, отколкото в момента. Това е смело, но погрешно, пише Леонид Бершидски за Bloomberg.

„Според мен това, което в момента преживяваме, е мозъчната смърт на НАТО поради липса на каквато и да е координация при вземането на стратегически решения между Съединените щати и техните съюзници“, обяви Макрон. Според него САЩ не споделят интересите на своите европейски партньори. При президента Доналд Тръмп САЩ разглеждат ислямисткия тероризъм и действията на Русия в Украйна като проблем на Европа, защото те се разиграват на европейска територия, далеч от бреговете на САЩ. Всичко, което правят САЩ, е да предоставят защитен чадър в замяна на изключителен ангажимент за закупуване на американски продукти. „Франция не се е подписала за това“, каза Макрон, като даде да се рабере, че се съмнява в ангажимента на Тръмп относно гаранцията за взаимна сигурност на НАТО, посочена в член 5 от Северноатлантическия договор.

Тази несигурност обяснява усилията на Макрон да включи повече европейски държави в сътрудничеството в областта на отбраната, което той признава, че няма да даде незабавни резултати. Това обяснява и неговото нежелание да се солидаризира с това, което той нарича "наистина твърда" позиция на САЩ спрямо Москва. За Макрон Русия няма дългосрочна алтернатива на „партньорския проект“ с Европа и затова европейците трябва да се ангажират с него и да изяснят по кои въпроси може да има незабавно сътрудничество (например борбата с тероризма) и по които е препоръчително да се започне просто с избягване на конфликти (например кибервойната). За да направи това възможно, Макрон иска да обсъди какви гаранции иска Русия, за да се чувства по-сигурна, и дори е отворен да говори за „гаранции от ЕС и НАТО за прекратяване на разширяването им към определени територии“.

Този мироглед има очевидна вътрешна логика, особено ако САЩ не са напълно отдаден съюзник: „Имаме право да не бъдем откровени врагове с враговете на приятелите си“.

Проблемът с тази логика е, че изглежда е изградена върху дългосрочен поглед към вариантите пред Русия и краткосрочен спрямо тези пред САЩ. Именно това подкопава агитацията на Макрон за европейски отбранителен блок, който да съществува паралелно с НАТО.

Макрон сподели пред Economist, че Русия е изправена пред само три стратегически опции: да се опита да бъде суперсила сама по себе си, да стане васал на Китай, или да възстанови политиката на баланс с Европа. Според френския президент само третият вариант е жизнеспособен. Очевидно руският президент Владимир Путин би се почувствал неудобно да направи своята страна младши партньор на Китай. Пътят към суперсила пък е труден, защото свиващото се, застаряващо население на Русия не може да го следва, а путиновият "консерватизмът, основан на идентичността" му пречи да води "миграционна политика". Така че остава само сближаването с Европа.

Това е грешка. В Русия има голяма имиграция. Официалната й статистика за притока на население е ненадеждна поради безвизовата политика спрямо бившите съветски републики, но страната е пета в света по превеждани суми от мигранти към родината им, точно след Германия и пред Китай и Франция.