Грешка ли е еврото?

Дойде време да се търси изход от евро капана. Съществува зловредна догма, според която еврото беше „нормалната“ следваща стъпка към обединяването на Западна Европа. Но единната европейска валута изобщо не беше нормална, защото почти никоя от предпоставките не беше изпълнена, пише за Financial Times Дьорд Матолчи, управител на Унгарската централна банка. 

Две десетилетия след въвеждането на еврото повечето от необходимите стълбове на успешната глобална валута – общи граници, бюджет, покриващ най-малко 15-20 на сто от общия брутен вътрешен продукт (БВП) на еврозоната, финансов министър на еврозоната и подобно министерство - все още липсват.

Рядко признаваме истинските корени на несъзнателното решение за създаване на общата валута: това беше френска уловка. Тъй като Германия се обедини, Франсоа Митеран, тогава френски президент, се опасяваше от нарастващата германска сила и вярваше, че убеждаването на страната да се откаже от своята дойче марка би било достатъчно, за да избегне германска Европа. Тогавашният канцлер Хелмут Кол отстъпи и прие еврото като крайна цена за обединена Германия.

И двамата сгрешиха.

Сега имаме европейска Германия, а не германска Европа и еврото не се оказа в състояние да предотврати възкачването на страната на Ангела Меркел на икономическия трон на Стария континент.

Но германците също попаднаха в капана на „твърде доброто, за да е истина“ евро. Включването на южноевропейските икономики в еврозоната доведе до валутен курс, който бе достатъчно слаб, за да позволи на германците да станат най-силната глобална машина за износ в Европейския съюз (ЕС). Тази неочаквана възможност направи германците самодоволни. Те пренебрегната възможността да обновят инфраструктурата си или да инвестират достатъчно в бъдещите индустрии. Пропуснаха цифровата революция, изчислиха грешно появата на Китай и не успяха да създадат общоевропейски глобални компании. В същото време компании като Allianz, Deutsche Bank и Bayer се насочиха безуспешно към отвъдокеанска експанзия в посока Wall Street и САЩ.

Повечето държави от еврозоната се представяха по-добре преди еврото, отколкото с него. Според анализа на Центъра за европейска политика през първите две десетилетия на еврото има малко победители и много губещи. Единната валута не беше необходима за европейския успях преди 1999 г. и по-голямата част от страните членки на еврозоната не се възползваха от нея по-късно. По време на финансовата криза през 2008 г. и икономическата криза в еврозоната през 2011-12 г. повечето държави бяха силно засегнати, натрупвайки огромни дългове. За съжаление няма безплатен обяд и евтините заеми често струват много по-късно.

Александър Ламфалуши, унгарски икономист, беше прав да каже, че е необходима единна валута за укрепване на връзката между европейските сили и защита на ЕС срещу Съветския съюз. Имаше само една спънка: окончателното решение за създаване на еврото беше взето в Маастрихт през 1992 г., след като Съветският съюз се разпадна. Причината за валутата приключи точно когато се роди.

Дойде време да се събудим от този вреден и безплоден сън. Добра отправна точка би било да се признае, че единната валута е капан за практически всички нейни членове - по различни причини - и не златна мина. Държавите от ЕС, както в еврозоната, така и извън нея, трябва да признаят, че еврото е стратегическа грешка. Целта за изграждането на глобална западна валута, която си съперничи с долара, беше предизвикателство за Вашингтон. Европейската визия за САЩ на Европа доведе до открита и скрита война на САЩ срещу ЕС и еврозоната през последните две десетилетия.

Трябва да измислим как да се освободим от този капан. Европейците трябва да се откажат от рискованите си фантазии за създаване на сила, която да съперничи на САЩ. На членовете на еврозоната трябва да бъде разрешено да напуснат валутната зона през следващите десетилетия, а останалите, които остават, трябва да изградят по-устойчива глобална валута. Нека през 2022 г. отпразнуваме 30-ата годишнина от Маастрихтския договор, който роди еврото и преобрази блока.