Регресивна ли е данъчната система в САЩ?

Саез и Зукман също така старателно проследяват данъчните нива възможно най-назад във времето - в някои случаи чак до 1913 г., когато 16-ата поправка разрешава федералния данък върху доходите. Тези усилия установяват, че средната данъчна ставка (данъците като процент от доходите) върху най-богатите 0,1% от населението е нараснала от около 19% през 1913 г. до средно 53% между 1930 и 1974 г. Може да го наречете „Епоха на прогресивността“. След това обаче политиката се обръща и данъчната ставка върху горните 0,1% сега е спаднала до около 31%.

Как се случи това? Саез и Зукман установяват, че най-големият двигател е сривът на корпоративния данък като източник на приходи, последван от почти отмирането на данъка върху недвижимото имущество. И двете бяха политически избори.

Когато съпоставим данните за неравенството с данните за данъците, резултатът не е приятен. От около 1980 г. пазарът раздава все по-неравни награди под формата на доходи преди данъци. Тази тенденция към по-голямо неравенство не е само американска - неравенството се е повишило в повечето развити пазарни икономики. Но вместо да смекчи тази тенденция, като се направи данъчната система по-прогресивна, политическата система на Америка направи точно обратното. Настоящата епоха на неравенство е също епоха на регресивност.

Вероятно можем да извиним Роналд Рейгън, който не би могъл да знае по време на съкращаването на данъците през 1981 г., че пазарът ще произведе повече неравенство в следващите десетилетия. Но по време на намаленията на данъците от 2001 и 2003 г. екипът на Джордж Буш-младши със сигурност знаеше това. А през 2017 г., когато Доналд Тръмп заби последния пирон на данъчната регресивност в ковчега на неравенството, почти всеки разумен американец бе наясно, че неравенството е на, или близо до, исторически връх.

Тъй като се намираме във футболния сезон, вероятно би трябвало да наречем тези данъчни промени „ненужна грубост“. На терена реферът би надул свирката и санкционирал нарушителите с 15 ярда. Но политическата ни система изглежда не налага такива наказания. Това е просто тъжно.