Регресивна ли е данъчната система в САЩ?

Ето кратък тест на вашите преценки за стойността. (Няма правилен отговор.) Ако свободните пазари започнат да разпределят все по-неравномерно доходите преди данъци, трябва ли правителството да го пренебрегне, смекчи (като направи данъчната система по-прогресивна) или изостри (като я направи по-малко прогресивна)?

През септември Статистическото бюро на САЩ публикува два важни доклада, съдържащи данни за неравенството. Първо излезе годишният доклад за бедността и неравенството в доходите, базиран на текущото изследване на населението, който показа, че неравенството през 2018 г. е на косъм от рекордната 2017 г. Този факт не предизвика особено отразяване.

Но медиите обърнаха внимание около две седмици по-късно, когато бюрото публикува различни данни, този път от изследване на американската общност, показващи, че неравенството през 2018 г. е надхвърлило максимума от предходната година. Новият рекорд привлече интереса.

На пръв поглед сякаш имаме противоречиви данни: Една мярка за неравенството сочи нагоре, а другата - надолу. Но разликите между двете мерки са миниатюрни. И според двете неравенството в доходите в Америка сега е на, или малко под, своето най-високо ниво. Същественият факт е, че неравенството се увеличава почти 40 години. Дали върхът е настъпил през 2017 или 2018 г. е без значение.

Какво да кажем за прогресивността на данъчната система? Двама икономисти от Калифорнийския университет, Бъркли, Еманюел Саез и Габриел Зукман, току-що издадоха важна нова книга „Триумфът на несправедливостта: Как богатите избягват данъците и как да ги накараме да плащат.“ Може би най-смайващата констатация е следната: „За първи път през последните сто години работническата класа плаща по-високи данъчни ставки от милиардерите."

Помислете върху това за момент. Може би си спомняте как Уорън Бъфет се оплакваше, че плаща по-ниска средна данъчна ставка от секретарката си. Очевидно не беше единствен.

Достигането до този извод отне много изчисления. Федералният данък върху доходите на физическите лица, който получава най-голямо внимание, със сигурност е прогресивен. Но Саез и Зукман отидоха отвъд тази мярка в анализа си. Те положиха много усилия, за да оценят всички федерални, щатски и местни данъци (включително силно регресивните данъчни намаления на Тръмп) и да отнесат към акционерите данъчните плащания на корпорациите. Тази последна корекция е от решаващо значение, тъй като повечето ултра богати печелят парите си от инвестиции, а не от заплати.