Протекционизмът на Тръмп забавя растежа до нивото от времето на Обама

Големият постфактум въпрос на президентството на Тръмп е колко по-бързо щеше да расте икономиката, ако не беше неговият търговски протекционизъм. Докладът за вялия ръст от 1,9% през третото тримесечие отново показва, че не може да се избегне възмездието на Адам Смит за впускането в лоши икономически политики заради политически цели, пише Wall Street Journal. 

Икономиката продължава да расте, въпреки опасенията от рецесия, като потребителските разходи осигуряват почти целия растеж на БВП. Това е второ тримесечие поред, в което могъщият потребител трябваше да компенсира спадащите бизнес инвестиции, за да се отчете положителен растеж. Държавните разходи съставляват 0,35 процентни пункта от растежа, компенсирайки спадовете в нетния износ (-0,08 пункта) и брутните частни инвестиции (-0,27).

Инвестиционният спад изглежда още по-отчетлив, ако се разгледат общите нежилищни инвестиции по тримесечия. Последните две тримесечия бяха отрицателни след близо две години здравословни повишения, в които инвестициите се съживиха при президентството на Тръмп и задействането на животинските бизнес духове. Икономисти от Демократическата партия твърдят, че смесицата от данъчна реформа и дерегулация на Тръмп не се е отразил на инвестициите и растежа.

Нежилищните частни инвестиции обаче потънаха през 2015 и 2016 г., тъй като икономиката едва избегна рецесията. Инвестициите се ускориха, след като стартира новият микс от политики заедно с про-бизнес политическия климат. Дан Клифтън от Strategas Research Partners оценява, че американските компании са репатрирали близо 1 трилион долара от чужбина след приемането на данъчната реформа, допринасяйки за различни бизнес цели.

Ръстът на БВП се ускори до 3% за известно време заедно с инвестициите, но след това дойдоха търговските намеси на Тръмп. Бизнес доверието спадна благодарение повече на  , на несигурността от това какво още може да направи Тръмп, отколкото заради самите щети от митата. Това доведе до по-бавен растеж, който се изразява в приблизително 2% ръст на БВП през последните две тримесечия. Сега икономиката отново се спуска към модела на бавен растеж от времето на Обама.

Президентът Тръмп и някои от Белия дом обвиняват Федералния резерв и Европа за този спад, но нито едно от тези обяснения не издържа. Европа не расте бързо от десетилетия, като поривът й през 2017 г. бе подпомогнат от по-бързия растеж в САЩ. Според нас Фед направи грешка с повишаването на ставките с четвърт пункт миналия декември, но бизнесът не изпитваше недостиг на средства дори преди централната банка да започне да намалява лихвите през това лято.

Има силни доказателства, че търговската политика е основният виновник за намаляването на растежа. Производството в САЩ се понижи, което е свързано със забавянето на износа. По-бавният растеж в Китай в резултат от търговската война намали експорта на американското селскостопанско, промишлено и строително оборудване. Понижението в разходите за оборудване за обработка на информация през третото тримесечие, голяма част от което се изнася, беше най-голямото от седем години.

Проучване на икономисти от Федералния резерв тази година изследва две вълни на „шокове“ в търговската политика - първо през 2018 г., а след това през първата половина на 2019 г. - и изчисли, че въздействието е свило растежа на БВП с около един процентен пункт. В октомврийското проучване на Националната асоциация за стопанска икономика 53% посочиха търговската политика като основен икономически риск през 2020 г.

На 30 октомври Федералният резерв продължи да се опитва да противодейства на този риск, като намали основната лихва с 0,25 пункта за трети път тази година до диапазона 1,50-1,75%. С инфлация от около 1,7% това означава, че Фед поддържа отрицателни реални лихвени проценти, дори при ръст на икономиката от 2% и безработица на историческото дъно от 3,5%. Това не е затегната политика.

Председателят на Фед Джей Пауъл заяви на пресконференцията си, че намаляването на ставките вече се проявява в по-силния пазар на жилища. А жилищното строителство през третото тримесечие допринесе за растежа на БВП за първи път от седем тримесечия. Проблемът е, че жилищата са форма на потребление и не водят до увеличаване на производителността и по-високи заплати, както правят другите бизнес инвестиции. Фед ще трябва да внимава да не се повтарят балоните при жилищните и други активи от началото на века, които в крайна сметка имаха печален резултат.

По-важното е, че паричната политика не може да компенсира лошите макроикономически решения. Нулевите ставки не можаха да вдигнат ръст на икономиката над 2% по времето на Обама, когато волю-неволю регулациите и високите данъчни ставки подкопаха бизнес доверието и инвестициите. Отрицателните ставки също не са панацея за търговските шокове.