БРИКС, една от най-мощните концепции, появила се в политическата икономия през този век, няма много смисъл днес, обяви S&P Global Ratings в бележка по имейл миналата седмица. Но дори и това да е вярно за икономическия анализ, съкращението, вкарано в употреба от анализатора на Goldman Sachs Джим О'Нийл, предсказа настоящата геополитическа реалност, която не се обслужва добре от институциите на 20 век, пише Леонид Бершидски за Bloomberg.
Акронимът означава Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка, като последната е добавена по-късно и не е била в първоначалната публикация на О’Нийл от 2001 г., нито в последващата от 2003 г. И двата документа прогнозираха, че най-големите четири от незападните икономики в крайна сметка ще отговарят за много по-голям дял от световната икономическа продукция, изпреварвайки големите европейски икономики. Инвеститорите бяха предупредени, че ще сбъркат, ако пропуснат възможността да се включат в тази глобална промяна.
Идеята често се отхвърляше като маркетингово средство, начин да се постави етикет върху нещо, което никой не би могъл да пропусне, а именно растежът на големите нововъзникващи икономики. Онези, които го виждат по този начин, биха могли да се почувстват прави от бележката на S&P, според която „различаващата се дългосрочна икономическа траектория на петте страни отслабва аналитичната стойност на разглеждането на БРИКС като съгласувана икономическа групировка“.
Но подобно на много случайно осеняващи идеи, тази на О’Нийл се трансформира поради промяната в света след началото на 21 век. Всъщност няма голямо значение, че БРИКС не растат със същото темпо. Те все още играят главни роли в преоформянето на света.
Както правилно отбелязва бележката на S&P, поставянето на петте държави в една и съща кошница става все по-съмнително. Индия и Китай постоянно надвишават прогнозите за растеж на рейтинговата агенция от началото на 21 век. Русия и Южна Африка обаче не успяват да ги посрещнат от около 2005 г. насам, а Бразилия от 2010 г. Разбира се, петте държави значително увеличиха своята съвкупна икономическа тежест от началото на века, но само благодарение на Китай и Индия. Делът на Бразилия, Русия и Южна Африка в световния БВП всъщност се е свил след 2000 г.
Тъй като икономическите модели и политики на петте страни се разминават, това стана и с техните кредитни рейтинги. Китай се изкачи с четири стъпала по скалата на S&P - до A+, докато останалите никога не достигнаха това ниво: днес Русия и Индия са с пет стъпки по-надолу, а Южна Африка и Бразилия - съответно със седем и осем.
Това разминаване сочи, че О’Нийл е направил грешка при залагането на бъдещите шампиони. Той можеше да включи Индонезия и Виетнам вместо Бразилия и Русия (акроним VICI, „победих“ на латиница) и тогава някой можеше да добави Нигерия (VINCI, напомнящо за Леонардо да Винчи) - и щеше да има повече смисъл по отношение на посоките на растеж, докато комбинираният дял от световната продукция би останал същият, на ниво от 32,6%.
Това обаче не би обхванало геополитическата реалност, както прави концепцията за БРИКС. Отговаряйки на критиките за своето творение, О'Нийл посочи, че неговата публикация от 2001 г. е била предназначена да постави под въпрос адекватността на тогавашната система за глобално икономическо управление.
01:21 | 12.09.22 г.