Ще се превърне ли Великобритания във враждебен съсед на ЕС подобно на Русия?

Настоящият дълбок антагонизъм между Великобритания и Русия прикрива някои важни прилики между двете страни. Тези паралели вероятно ще станат по-очевидни след Brexit - по начин, който би трябвало да разтревожи както Великобритания, така и ЕС, пише Гидиън Рачмън за Financial Times.

Великобритания и Русия са на границата на европейския континент. Донякъде в резултат на това двете страни традиционно имат двойна идентичност - считайки се хем за европейски, хем за нещо повече. Близо 80 на сто от руската суша е в Азия. Британската империя бе изградена извън Европа и страната все още има силни културни връзки с „англосферата“ в Северна Америка, Австралия и Южна Азия.

Затова не е изненадващо, че Великобритания и Русия вероятно ще се окажат двете основни европейски сили, които стоят извън ЕС. И двете страни обаче ще продължат да се притесняват от колективната сила на съюза. Като нации от периферията те традиционно се опасяват от възхода на една-единствена сила, доминираща европейската суша - което отчасти обяснява защо те се превърнаха в съюзници по време на Наполеоновите войни, както и в двете световни. Всяка от тях е изградила своята модерна идентичност около спомена за победата през 1945 г. И двете са оформени от носталгията по имперската власт.

За Великобритания паралелът с Русия не е обнадеждаващ. Той подчертава опасността Brexit да доведе до дългосрочно влошаване на отношенията с континентална Европа и политика на ожесточен национализъм във Великобритания.

За Брюксел опасността е ЕС в крайна сметка да бъде изправен пред два гневни и отчуждени съседа – Великобритания и Русия. И двете са велики сили в европейски план, със значителен капацитет да правят пакости.

Разбира се, вярно е, че Великобритания има либерална и демократична традиция, каквато отсъства в Русия. Това поставя в политически план Лондон много по-близко до Париж и Берлин, отколкото до Москва. Тези ценности правят много по-малко вероятно британската политическа класа да позволи на страната да действа изолирано по начина на Русия при Владимир Путин.

Но геополитиката не се ръководи само от ценности. Има също емоции и стратегически интереси. И тук паралелите между постсъветска Русия и пост-Brexit Великобритания са обезпокоителни.

Икономическите сътресения и стратегическите неуспехи през 90-те години убедиха много руснаци, че Западът се е възползвал от страната им. Руският гняв се насочи към САЩ и разширяването на НАТО. Но Кремъл също започна да гледа на ЕС като заплаха - тъй като, в очите на Москва, той се разраства към естествени зони на интерес на Русия. Решението на Кремъл за военна намеса в Украйна беше предизвикано от факта, че страната е на път да подпише споразумение за асоцииране с ЕС.