Остаряла мярка за икономиката ли е БВП?

Следващата седмица правителството на САЩ ще публикува най-новите си данни за брутния вътрешен продукт за третото тримесечие на 2019 г. Можем да заложим, че това ще предизвика дебат сред специалистите във Вашингтон и на „Уолстрийт" дали най-голямата икономика в света се насочва към рецесия - и какво би могло да означава това за преизбирането на Доналд Тръмп, пише Джилиън Тет за Financial Times.

Но докато инвеститорите анализират тези на пръв поглед точни цифри, пропускаме ли нещо? Възможно ли е очевидно решаващите данни за БВП всъщност да са илюзия - или изкривяване - когато става въпрос за оценка на икономиката?

Това е привидно еретичната идея, която в момента витае сред част от представителите на Федералния резерв, също така в академичните среди и на места на „Уолстрийт". Новите технологични иновации, които Силициевата долина продължава да предоставя, не само променят начина ни на живот, но също и растежа.

Ето защо някои икономисти се опасяват, че старите ни мерки за БВП вече не обхващат „реалната“ икономика не само по отношение на продукцията, но и като цени и доходи.

„Според консервативните предположения считаме, че официалните данни подценяват ръста на БВП на САЩ с 0,75 процентни пункта годишно и надценяват инфлацията с 0,4 пункта“, твърди Марк Клиф, главен икономист в ING Group.

Поставянето под въпрос на БВП не е нещо ново. Както икономистите Даян Койл и Дейвид Пилинг, мои колега във вестника, отбелязват в своите уважавани книги, БВП винаги е бил дефектна концепция.

В края на краищата той е изобретен в ранните години на 20 век, за да отчита индустриалното производство и не може да обхване други аспекти от нашия икономически живот, като например неплатената домакинска работа или дори някои платени услуги.

Това, което наистина се промени, е, че експлозивният растеж на технологиите изтласка повече икономическа активност извън сферата на класическите инструменти за измерване на БВП. Това включва „безплатните“ услуги (да речем социалните медии) и огромните подобрения в технологиите (като нарастващата скорост на мобилните телефони).

В данните за БВП също липсват някои „нематериални“ активи като търговски марки или интелектуална собственост (без значение, че те отговарят за три четвърти от стойността на американските акции).

Това има значение. Клиф достига до своето предположение, че ръстът на БВП се подценява с 0,75 процентни пункта всяка година, като отбелязва, че самите статистици на правителството признават, че технологична активност на стойност около 0,4% от БВП се изключва, след което добавя отделни оценки за пропуснатите дейности в нематериалния сектор и този на услугите.

Той обаче подчертава, че подценяването от 0,75 на сто почти сигурно е консервативна оценка, тъй като реалната цифра е „може би 1 на сто годишно или дори 2 процента, поради нарастващото значение на услугите като цяло“.