Ветото на Макрон против разширяването на ЕС е историческа грешка

Ветото на Еманюел Макрон срещу започването на преговори за присъединяване към ЕС с Албания и Северна Македония миналата седмица може да бъде запомнено като историческа грешка, която отслабва Европа и подкопава стремежите й да стане геополитическа сила. В акт на нео-голистка непреклонност френският президент торпилира политиката за разширяване на ЕС, лиши съюза от един от основните му инструменти за външна политика, подкопа доверието в обещанията му и дестабилизира балканския му заден двор. Не е лошо за един ден работа. И всичко това от лидер, който твърди, че е пример за европейския дух на солидарност и сътрудничество, пише в. Financial Times.

Северна Македония и нейната западна балканска съседка Албания получиха временно одобрение да започнат преговори за членство през юни миналата година, но с една година закъснение. Преди четири месеца ЕС отново отложи решението, обещавайки зелена светлина на срещата на върха в Брюксел миналата седмица, само за да получат двете евентуални кандидатки френско „не“. 

Двете балкански държави преминаха през изключително дълъг процес, за да стигнат до този момент. Албания се поддаде на натиска на ЕС да проучи всички свои съдии чрез независим състав, като също така предостави на граничната агенция на съюза Фронтекс достъп до албанските полицейски операции. Северна Македония отиде значително по-далеч, като дори промени името си, за да разреши двадесетгодишен спор с Гърция и за да си отвори пътя към ЕС. Премиерът Зоран Заев, истински реформатор, прояви голям кураж, съгласявайки се на това споразумение и инвестира много политически капитал в него. Той може да бъде отстранен от властта сега, когато ЕС не изпълни своята част от сделката.

Макрон изтъкна два аргумента за своето решение. Първият е, че ЕС трябва да засили съществуващите си политики и институции, преди да добави нови членове. Второто е, че самият процес на разширяване има недостатъци, тъй като предлага на новите членове пълни ползи от самото начало, без начин за коригиране на последващо отстъпление от поетите от тях ангажименти. Това са основателни аргументи.

ЕС трябва да изглади процеса на вземане на решения, да укрепи еврозоната и много други неща. Той  също така се нуждае от нови механизми, които да направят членовете му отговорни за неспазването на демократичните стандарти. Съюзът трябва да гарантира, че присъединяването е по-малко техническото съответствие, отколкото фундаментална промяна към култура на плурализъм, отчетност и върховенство на закона. Но няма причина тези проблеми да не бъдат разрешени, след като ЕС започне официални преговори за присъединяване със Северна Македония и Албания - процес, който вероятно ще отнеме десетилетие.

Съществуват също така дълбоки опасения относно организираната престъпност, корупцията и върховенството на закона, особено в Албания, чиято мафия стана известна в някои страни от ЕС. Дания и Холандия също отхвърлиха кандидатурата на Тирана. Като отказа и Скопие Франция обаче показа, че изобщо не иска разширяване. Трудно е да си представим Макрон да промени мнението си и да го защити солидно пред френските избиратели преди изборите през 2022 година.

Затваряйки вратата за разширяване, Франция оставя ЕС без надеждна рамка на отношенията със съседите си, не само с целите Западни Балкани, но и с държави като Молдова, Украйна и Грузия, за които членството си е задача, макар и далечна. Ако ЕС не може да вкара граничните си държави в стабилна орбита, той ще има затруднения да осъществява автономна външна политика спрямо по-далечни страни, което се предполага, че е основна цел за Париж. Ако Заев бъде заменен от твърди националисти в Северна Македония, които се противопоставят на споразумението за името с Гърция и разпалят пан-албанските настроения в целия регион, Балканите отново ще се насочат към мрачни дни.