Очите на Путин виждат всичко

Четвъртото от 10-те основни правила на западните шпиони, които се опитват да се внедрят в руската столица по време на Студената война гласи следното: не поглеждайте назад, защото никога не сте сами. Сега тази максима е по-релевантна от всякога. Само че днес не само чужденците се следят, но също и всички 12,6 млн. московчани.

Властите в Москва прекараха последните няколко години в методично окомплекотване на най-модерната видеосистема за наблюдение в света. Публично-частната мрежа от над 200 000 камери записва 1,5 млрд. часа годишно, достъп до които имат 16 000 държавни служители, разузнавачи и служители на реда, посочва Bloomberg в свой материал.

Сега цялата тази система се очаква да бъде подобрена с това, което градската управа определя като един от най-иновативните софтуери за лицево разпознаване извън Китай. Според властите системата ще е по-точна в разпознаването на лица и по-лесна за търсене от по-старата, но и по-голяма мрежа в Лондон. Нововъведението драстично ще разшири пилотната програма, която води до залавянето на десетима издирвани престъпници месечно по време на големи обществени мероприятия или на някоя от 269-те спирки на метрото например.

Авторитарните технологии

Приветстването на технологиите в Москва, които на Запад са все по-ограничавани заради обществения натиск, е оспорвано в съдилищата от някои политически опоненти на президента Владимир Путин. Но инструментът за наблюдение в столицата е само един от многото, използвани в Русия, включително задължителното записване на всички разговори по мобилен телефон. Голяма част от инициативите на руската власт се основават на напредъка в технологията на изкуствения интелект – нещо, което Путин възприема като билет за световно господство за държавата, която го усвои първа.

Според президента и негови приближени начело с московския кмет Сергей Собянин, мерки като геолокация на всички активни сим карти в страната, създаване на „дигитални профили“ на всички пълнолетни руснаци и събиране на онлайн оплаквания срещу властите ще подобрят сигурността на гражданите и обществените услуги. Според тях избирателите ще приемат ограничаването на някои техни свободи чрез мерки като лицево разпознаване в замяна на повече сигурност и удобство в ежедневието.

Т. нар. авторитарни технологии – от автоматични тракери на хора до ботове за онлайн цензура, предизвикаха глобален дебат за баланса между управление и наблюдение. Междувременно в Москва Големият брат се радва на повече подкрепа. Руската столица е първа от други 40 метрополиса в последното проучване на ООН за ефективността на електронното управление при изпълнението на обществени услуги. Само за сравнение – Лондон е на четвърто място, Шанхай на 11-то, а Ню Йорк на 14-то.

Незаконните разработки на департамента по ИТ технологии в Москва

Собянин, който е бивш началник на кабинета на Путин, е съпредседател на президентска комисия, учредена по-рано тази година, за контрол и наблюдение на приложенията на изкуствения интелект в Русия. В същото време властите в Москва от години купуват информация за потребителите на смартфони в страната от частни организации в рамките на амбицията за разрастване на звеното за анализ на „big data“ към Департамента по информационни технологии на града (ДИТ).

Според самия ДИТ данните се анонимизират и се използват основно за оптимизиране на транспортни маршрути и справяне със задръствания, изучавайки начина, по който хората вървят, шофират и използват транспорт. Департаментът обаче разработва и далеч по-противоречиви – и в момента незаконни – приложения на събираната информация. Така например може да се сигнализира за собственици на апартаменти, които не плащат данъци върху приходи от наем, на базата на това колко често и колко продължително техните телефони са в разглеждания имот.

Засега обаче ДИТ няма право да активира този тип приложения, докато не бъдат направени промени в настоящото законодателство по отношение на личните данни.

Руските власти не отричат, че гарантирането на сигурността е движещата сила зад усилията за увеличаване на контрола върху всички форми на човешка активност, независимо дали става въпрос за физическо движение, онлайн или телефонни комуникации. Те обаче посочват, че налице е също толкова силна икономическа мотивация за развитието на иновациите, свързани с изкуствения интелект. Това е така особено като се има предвид, че Русия до голяма степен остава изолирана от глобалната финансова система и силно зависима от добива на суровини.

Цялата дигитална информация на едно място?

Държавната банка „Сбербанк“ и държавният интернет доставчик „Ростелеком“ контролират или частично притежават три от най-големите компании за разработване на системи за лицево и гласово разпознаване в страната. Те вече работят с московското метро и веригата супермаркети „Магнит“ върху приложение, което позволява плащания само с разпознаване на лице. Сега те са начело на нова дигитална инициатива, в рамките на която ще бъдат събирани всички лични данни за граждани, съхранявани от различни държавни институции, в една базирана в облак директория, за която ще отговаря „Ростелеком“.

Към момента над 60 млн. руснаци са в системата с по няколко идентификатора, които обаче съвсем скоро ще нараснат многократно, тъй като все повече информация бива събирана, посочват от министерството на комуникациите. Допълнителните параметри в системата за дигитално профилиране ще включват работно място, финансова активност, шофьорски статус, застраховки и семейно положение.

Дневно над 500 търговски организации, в това число и „Сбербанк“, подават общо 200 000 молби към прототипа на системата за удостоверяване на информация за настоящи и потенциални клиенти, посочва заместник-министърът по дигиталните въпроси Максим Паршин.

Въпреки удобството на новата система експерти предупреждават, че подобно концентриране на толкова много лична информация в една-единствена база данни ще превърне Русия в перфектна мишена за крадци на самоличност.

Още по-притеснително е това, че новата база данни може да се превърне в предпостава за създаване на подобна система за социална оценка като тази, която Китай разработва. Чрез нея гражданите биват оценявани на базата на свои действия, като например дали пушат, дали разпространяват информация, определена от властите като „фалшиви новини“, и др.

Но според Сергей Санович от Центъра за информационни политики към Университета в Принстън Владимир Путин е по-загрижен хората да се чувстват щастливи, а не да манипулира поведението им в мащаб като този в Китай. „Една от причините да няма повече съпротива, е това, че дигиталните услуги на правителството са доста добре разработени и със сигурност са от помощ на хората“, посочва той. „Това е една от малкото области, в която правителството може да покаже своята компетентност и ефективност“, допълва Санович.