Икономистите Еманюел Саез и Габриел Зукман от Калифорнийския университет, Бъркли съветват президентската кампания на Елизабет Уорън (която вече изпреварва Джо Байдън в социологическите проучвания за номинацията на демократите – бел. прев.) и получават щедро медийно отразяване на твърдението си, че американската данъчна система е плоска - че средната класа и бедните плащат такъв дял от доходите си за данъци какъвто и богатите. Те грешат, като три огромни грешки са в основата на техния анализ, пише за Wall Street Journal Лорънс Котликоф, икономист от Бостънския университет.
Най-голямата грешка е да се съсредоточим върху брутните, а не върху нетните данъци. Те пренебрегват трансферните плащания, като социалното осигуряване, които отиват непропорционално за бедните. По този начин се бърка езикът с икономиката.
За да видите проблема, разгледайте следния прост мисловен експеримент. Джо, служител с минимална заплата, печели 15 000 долара годишно. Правителството го облага с 1 000 долара, но и му превежда 600, така че той плаща 400 нетно. При друг сценарий Джо плаща 10 000 долара данъци и прибира 9 600 долара от трансферни плащания, плащайки отново 400 долара нетно. При първия сценарий Саез и Зукман ще отчетат брутната данъчна ставка на Джо като разумните 6,7%, докато във втория те биха я нарекли непосилните 66,7%.
Недостатъкът в техния метод е още по-очевиден, когато вземете предвид, че американските данъчни закони включват подсистеми на обезщетенията, а законите за обезщетенията включват данъчни подсистеми. Федералният данък върху доходите на физическите лица, например, включва данъчен кредит върху спечеления доход (ДКСД) - основна трансферна програма. Системата за социално осигуряване включва т. нар. тест за доходите, което е основен данък. Ако акцентът е върху брутните данъци, трябва ли ДКСД да бъде изключен, а да се включи тестът за доходите на социалното осигуряване? Икономическата наука не може да се произнесе. Това, което казва обаче е да погледнем отвъд езика и да мерим нетните, а не брутните данъци.
Втората грешка на Саез и Зукман е измерването на прогресивността на данъчната скала на едногодишна база, а не по протежение на остатъчния живот. Това игнорира двойното данъчно облагане на фискалната система: Доходите, обложени с данъци и спестени през тази година ще бъдат обект на бъдещо данъчно облагане върху лихви, дивиденти и капиталови печалби. Този пропуск несъразмерно подценява данъците за богатите, които спестяват при по-висока ставка. Фокусът върху текущата година също така подценява обезщетенията за бедните, тъй като бъдещите обезщетения са по-голям дял от техните ресурси.
Третата им грешка е неотчитането на възрастта. Възрастните хора са платили по-голямата част от данъците си, което сега ги прави да изглеждат като данъчни измамници, особено тези, които са спестили от силно облагани трудови доходи. С променящата се демография този проблем сериозно ще затруднява сравненията на данъчната прогресивност във времето.
20:13 | 13.09.22 г.