Европейските лидери често потвърждават своята подкрепа за Западните Балкани и евроатлантическия път на региона, но същевременно изразяват опасенията си за въздействието на отделни държави, например Русия, Китай и Турция. Със застоя на разширяването на Европейския съюз (ЕС) Брюксел тласка страните от Западните Балкани в руската „прегръдка“, за да ги обвини след това в тесни връзки с Москва, пише в свой анализ Международният институт за изучаване на Близкия изток и Балканите (IFIMES).
Някои държави от ЕС непрекъснато поставят нови изисквания и критерии за членство в ЕС на страните от Западните Балкани. Същевременно експерти изтъкват, че общо 15 от членките на блока не биха покрили всички критерии за членство, които в момента се изискват от държавите от Западните Балкани.
Отбелязва се също така, че България и Румъния бяха приети в ЕС през 2007 г., както и Хърватия в средата на 2013 г., като и на трите страни не им бяха наложени чак толкова строги изисквания.
През 2004 г., когато беше най-голямото разширяване на ЕС, бяха приети на практика 9,5 държави заради разделението в Кипър. Отделно във френския регион Корсика и италианския Сицилия регламентите на ЕС изобщо не функционират, както е предвидено в стандартите, регламентите и директивите на ЕС, подчертава се в анализа.
(Не) функционирането на ЕС може да се илюстрира най-добре с примера за официалния диалог между Белград и Прищина за нормализиране на отношенията между Сърбия и Косово, който се посредничи от ЕС. Въпреки че така нареченото Брюкселско споразумение за диалог беше подписано на 19 април 2013 г., диалогът беше прекратен и неговата съдба не е сигурна. Разговорите се водят непрозрачно, а същевременно ЕС изисква прозрачност от страните от Западните Балкани, въпреки че самият ЕС е непрозрачен.
Един от последните примери за неприемливата роля на ЕС е спорното посещение на новоизбрания председател на Европейската комисия (ЕК) Урсула фон дер Лайен в Хърватия. Тя ще трябва да бъде по-внимателна в действията си в бъдеще що се отнася до темата за Западните Балкани.
По време на посещението си фон дер Лайен заяви, че ще работи за приближаването на страните от Западните Балкани към ЕС. Западните Балкани са част от Европа и ако ЕС иска тези страни да станат членки на блока, ще трябва да определи точното време за приемането им, а не само да прави изявления за това, посочва се в анализа. В противен случай тези страни ще бъдат принудени да намерят някои други решения, които да предприемат.
Хърватия е типичен пример за новото европейско поведение. Загреб не зачита решенията на международния арбитражен съд относно трансграничния спор със Словения, както и решението на Международния остатъчен механизъм за наказателните съдилища за престъпленията, извършени в бивша Югославия, според което някои високопоставени длъжностни лица от Хърватска демократична партия (HDZ) са осъдени с абсолютно решение за участие в престъпления в Босна и Херцеговина.
В документа се подчертава, че положението на сръбската общност в Хърватия внезапно се е влошило, след като Хърватия е станала пълноправен член на ЕС. Хърватия като член на ЕС и НАТО не е разрешила граничните си спорове със съседните страни, с изключение на Унгария, тъй като тази граница е наследена още от бивша Югославия. Същевременно Хърватия поема председателството на ЕС от 1 януари 2020 г. с фокус Западните Балкани, въпреки че е в конфликт с почти всички страни от региона.
08:59 | 13.09.22 г.