Президентът на САЩ Доналд Тръмп в петък обяви търговска сделка с Китай, която нарече „невероятна“ или „невероятно“ положителна 15 пъти. Детайлите изглеждат далеч по-скромни, но това примирие в търговската война е по-добро от алтернативата на ескалиращите мита, които вече причиниха значително глобално икономическо забавяне, пише Wall Street Journal.
Тръмп каза, че Китай ще направи покупки на селскостопански стоки за още около 40-50 милиарда долара в рамките на две години, ще защити по-добре интелектуалната собственост и ще приветства повече чуждестранни финансови услуги. В замяна на това през следващата седмица САЩ няма да повишат митата от 25% на 30% за китайски стоки на стойност 250 милиарда долара, както беше планирал президентът.
Двете страни също се съгласиха да продължат да говорят за това, което Тръмп нарече „втора фаза“ на споразумение, което ще включва по-трудни въпроси като кражбата на технологии от Китай и хищническите регулации спрямо американските компании. Ще има и нов процес на консултации за решаване на спорове и наблюдение на изпълнението. В резултат на това, ако напредъкът продължи, Тръмп ще отмени митата, планирани за декември върху още китайски стоки.
По същество и двете страни се стремяха към временен мир, за да предотвратят по-нататъшни икономически щети. Китай избягва ескалацията на митата, която вреди на износа и накара Пекин да наложи капиталов контрол, за да избегне изтичането на капитали и бягството от китайския юан.
Тръмп получава покупки на слескостопански стоки през следващата година на президентски избори, което ще облекчи вредата, която неговата митническа война нанесе на американските фермери. Пазарите на акции трябва да бъдат успокоени, което ще подкрепи избледняващото потребителско доверието.
Търговското примирие, ако се задържи, също ще намали несигурността, която подкопа бизнес инвестициите и допринесе за глобална рецесия в промишлеността. Тръмп често твърди, че митата му представляват само ползи, но икономическите му съветници го предупреждават от месеци за забавянето на растежа. Откритите работни места през август спаднаха до най-ниското ниво от март 2018 г., особено в щатите от Средния Запад, които са от решаващо значение за преизбирането на президента.
Това обаче не е видът голяма сделка, която би променила фундаментално отношенията на Китай със световната търговска система. Президентът Си Дзинпин все още ще може да избягва тежките решения, които биха изисквали от него да реформира държавните индустрии или да обуздае крадците в Министерството на сигурността.
Си също така получи раболепни метани относно Хонконг от Тръмп, който каза в петък: „Мисля, че Китай постигна голям напредък там. Следя ситуацията. И всъщност казах на вицепремиера Лю Хъ, че протестите наистина са намалели спрямо първите дни преди няколко месеца, когато видях много хора. Сега виждам много по-малко.“
Някой трябва да разкаже на Тръмп за масовите арести на мирни протестиращи в Хонконг по обвинения в безредици, които могат да донесат 10 години затвор. Навикът на Тръмп да възхвалява неоснователно диктаторите е една от болезнените запазени марки на неговото президентство.
Ако приемем, че примирието издържи до изборите през 2020 г., Тръмп може да се надява, че след това ще възобнови преговорите с Китай от по-силна позиция. Той не направи отстъпки за Huawei, китайската телекомуникационна компания, чийто главен финансов директор беше обвинен в измама при опит да избегне американските санкции срещу Иран. Ако Huawei представлява заплаха за националната сигурност на САЩ, тогава тя трябва да бъде разгледана отделно от търговските преговори.
Изглежда Си залага, че Тръмп ще загуби през 2020 г. и Китай ще може да се разбере с по-дружелюбен президент. Това е една от няколкото причини да бъдем скептично настроени към критиката на Демократическата партия срещу това примирие. Демократи като лидера на малцинството в Сената Чък Шумър биха критикували всяка сделка, която Тръмп постига, като неадекватна. Те са твърде щастливи, когато търговската му война наврежда на икономиката и увеличава шансовете им за победа през 2020 г.
Тръмп заслужава похвала за противопоставянето си на китайските практики на злоупотреба, но той щеше да е в по-силна преговорна позиция, ако митата му не бяха отслабили толкова американската икономика. Като се оттегли от Транс-Тихоокеанското партньорство, той ограничи американските търговски лостове срещу Китай. Налагайки на съюзниците си мита върху стоманата и алуминия, Тръмп затрудни създаването на коалиция от търговски партньори, която да се изправи срещу Китай като единен фронт. Като се съсредоточи върху икономически несъществения търговски дефицит на САЩ с Китай, той се отклони от сериозните търговски злоупотреби на Пекин.
Ако Тръмп получи втори шанс с Китай след нов мандат, това са грешките, които трябва да избегне, за да постигне по-добра сделка.