Десет минути след като председателят на Федералния резерв Джей Пауъл настоя, че рестартирането на покупките на ДЦК от централната банка „по никакъв начин“ не е същото като политиката за количествено облекчаване (QE – quantitative easing) след финансовата криза, един анализатор от Уолстрийт изпрати бележка до своите клиенти, казвайки, че новата стратегия „със сигурност звучи като QE“. Той не беше единственият.
Объркването е в основата на най-новото комуникационно предизвикателство, пред което се изправя Фед, докато се подготвя още веднъж да разшири баланса си, пише Джо Ренисън за Financial Times.
Наследството на QE се корени в икономическите неволи. Когато политиката беше приложена след икономическата криза през 2008 г., тя беше специално разработена за намаляване на дългосрочните лихвени проценти и облекчаване на финансовите условия. Сега е различно, каза Пауъл миналия вторник. Това не бива да се приема като промяна в паричната политика. То не се прави за повишаване на общата наличност на кредита. Икономиката на САЩ като цяло остава стабилна.
Вместо това покупките на активи са замислени да гарантират, че има достатъчно пари във финансовата система, за да се предотвратят по-нататъшни сътресения на паричния пазар. Покупките идват след кратък недостиг на пари през миналия месец, който изтласка лихвата по федералните фондове - основният лихвен процент, който централната банка контролира - извън целевия диапазон.
С други думи Фед купува ДЦК, за да може по-добре да осъществява настоящата си парична политика, вместо това да му помага да провежда друга.
Но ако съобщението на Фед не стигне до инвеститорите, то може да предизвика неволен отговор на пазарите. Доходността по базовите 10-годишни ДЦК се понижи с 0,02 процентни пункта след обявяването във вторник - малък ход в грешната посока, ако приемем, че политиката не се е променяла.
Дори ефектите на пазарите да останат незначителни, ходът ще продължи да тества една централна банка, която има проблем с комуникацията си. Способността на Федералния резерв за ефективно подаване на сигнали кога променя и кога не паричната политика е от жизненоважно значение за контрола й върху финансовите условия.
„Пауъл каза много ясно, че това не е QE, но Фед увеличава баланса си и намалява лихвите. Определено ми мирише на QE“, коментира Андрю Бренър, ръководител на инвестициите в облигации в NatAlliance Securities. „Трябва да се нарече с истинското си име.“ На Бренър двете политики изглеждат сходно.
Купувайки ДЦК след 2008 г., Фед стимулираше търсенето им, което тласкаше цените нагоре и изпращаше доходността надолу. Можем ли да кажем, че същото няма да се случи отново?
Пауъл даде една податка, когато спомена закупуването на краткосрочни съкровищни бонове.
На теория закупуването на бонове, а не на облигации, би трябвало да ограничи всяко въздействие върху доходността на по-дългосрочните ДЦК, като разграничи последиците от този последен кръг покупки от количественото облекчаване след финансовата криза.
„Това е разликата между QE и простото увеличаване на паричните резерви в системата“, изтъква Субадра Раджапа, стратег за лихвите в Société Générale. „Това е комуникационно предизвикателство. Тo е много нюансирана разлика, която лесно може да се обърка."
02:44 | 12.09.22 г.