Недостатъкът на отрицателните лихви

Това създаде такова разяждащо отношение на недоверие, че инвеститорите предположиха, че цените ще продължат да падат, подсилвайки дефлационната среда. (Китай трябва да вземе това под внимание предвид собствените си проблеми с лошите заеми.)

Впоследствие Японската централна банка (ЯЦБ) предприе експерименти с паричната политика за борба с дефлацията, включително, в крайна сметка, отрицателни лихви. Изглежда обаче, че това имаше малък ефект върху потребителската или корпоративната психология. Напротив, когато интервюирах инвеститори там, те изглеждаха още по-уплашени от преди, тъй като се страхуваха, че радикалните експерименти предполагат, че ЯЦБ знае нещо неприятно, което не им е известно.

Подозирам, че нещо подобно отскоро е в ход в Швейцария, където ставките в момента са отрицателни. Така също и в еврозоната, където миналия месец Европейската централна банка (ЕЦБ) тласна лихвите на още по-отрицателна територия.

Икономическата теория би казала, че отрицателните лихви трябва да подтикнат повече компании и потребители да харчат - в края на краищата защо някой ще спестява, когато банките налагат такса за държането на пари при тях? Но трябва само да прегледате немската преса, за да видите колко непопулярен е този експеримент.

Всъщност рискът е, че отрицателните ставки просто подклаждат страховете сред инвеститорите, че нещо е дълбоко и трайно грешно в този свят на Алиса в страната на чудесата.

Има ли решение? Очевидното е политиците да спрат да делегират тежката задача на централните банки и да започнат да използват други форми на икономически стимули (като например инфраструктурни разходи) и интелигентна структурна реформа за създаване на растеж.

Без съмнение Кристин Лагард, новоизбраният шеф на ЕЦБ, ще предаде това послание, когато поеме поста. Но не очаквайте, че това ще се случи скоро, предвид състоянието на западните демокрации.

Може би централните банкери трябва да обмислят други варианти. Един то тях би бил да се избягва говоренето за отрицателните проценти и вместо това да се използват техники, които осигуряват монетарна подкрепа, но които са толкова сложни, че простосмъртните се затрудняват да ги разберат (това отчасти направи количественото облекчаване).

Или, ако те все пак трябва да правят необичайни неща, централните банкери да обявят крайна дата и параметри, за да противодействат на впечатлението, че потребителите изпадат в бездънната дупка на причудливата икономика.

Едно нещо, което не би създало позитивни настроения у потребителите, е превръщането на паричната политика във форма на политическа борба, като същевременно се мънка за негативните ставки или за заплахата от рецесия. Доналд Тръмп трябва да се поучи. Отрицателните (или нулевите) лихви не са вълшебна пръчица.