След като световната икономика показва признаци на буксуване, тече надпреварата за намиране на правилния регулаторен отговор, пише Фердинандо Джулиано за Bloomberg.
В Европа много централни банкери призовават политиците в страни като Германия да стартират фискален стимул, който да допълни скорошния монетарен тласък. В САЩ президентът Доналд Тръмп хока Федералния резерв за това, че не е намалил лихвите достатъчно бързо, оставяйки долара да се оскъпи прекомерно.
Но това не би бил най-добрият отговор на това, което наистина движи глобалното забавяне. Световната икономика страда поради търговското напрежение и вредния ефект, който несигурността оказва върху разходните решения на потребителите и компаниите. Докато това не бъде разрешено, всички други действия ще имат само облекчаващ ефект върху растежа.
Мащабът на предизвикателството пред световната икономика става ясно от най-новите прогнози на Световната търговска организация, публикувани миналата седмица. СТО прогнозира, че обемът на търговията със стоки в световен мащаб ще нарасне само с 1,2% през 2019 г., което е по-малко от половината от предвижданите 2,6% през април. Очаква се растежът на търговията да се възстанови през следващата година до 2,7%, но много зависи от това как ще се прояви търговското напрежение. През последните две години ръстът бе със средногодишен темп от 3,8%.
Има сериозни доказателства, че стабилният ръст на търговията води до бърз икономически растеж. В класическо проучване икономистите Джефри Франкъл и Дейвид Роумър откриват, че отстоянието на дадена държава от други страни е мощен прогностик за икономическия й растеж, след като се отчетат и други характеристики. Авторите отбелязват, че такива географски фактори не зависят от доходите или правителствената политика, но имат важна роля за определяне на това колко дадена страна търгува. Оттук те заключават, че търговията би трябвало да има значителен ефект върху растежа, по-специално чрез стимулиране натрупването на физически и човешки капитал и позволяване на компаниите да се радват на икономиите от мащаба.
Други изследвания също показват, че периодите на търговска либерализация са накарали компаниите да станат по-продуктивни. Група икономисти - Никълъс Блуум, Мирко Драка и Джон Ван Реенен - установиха, че увеличеният приток на китайски внос в Европа след влизането на Пекин в СТО е предизвикал по-големи иновации на Стария континент, подчертавайки положителния ефект на конкуренцията от чужбина.
Тогава не е изненада, че вредното въздействие на търговския конфликт между САЩ, Китай и други страни става все по-ясно. Миналата седмица редица показатели в промишления сектор - който е най-зависим от външното търсене - показаха изразена слабост в световен мащаб. В САЩ фабричният индекс на Института за управление на доставките спадна до 47,8 пункта през септември - най-ниското ниво от юни 2009 г., докато мярката за експортните поръчки се понижи до 41 пункта - най-ниската от март 2009 г. Индексът на HIS Markit за промишлеността в еврозоната достигна 45,7 пункта миналия месец - най-ниското ниво от октомври 2012 г., в разгара на кризата с държавните дългове. Спадът беше особено остър в Германия, където индексът спадна до 41,7 пункта, което е най-ниското отчитане от 2009 г. насам.
Освен това въздействието на търговското напрежение рискува да бъде дълготрайно при липсата на примирие. В своята първа реч като управляващ директор на Международния валутен фонд Кристалина Георгиева заяви, че кумулативните ефекти от търговските конфликти - включително влиянието върху доверието и реакцията на пазарите - могат да означават загуба от около 700 милиарда долара, или около 0,8% от глобалния брутен вътрешен продукт до 2020 г. „Това е приблизително размерът на цялата икономика на Швейцария“, каза Георгиева.
Няма съмнение, че други области на политиката могат да допринесат за подкрепа на световната икономика. По-специално, има достатъчно пространство за някои европейски страни, като Германия, да отговорят на този външен шок, като засилят вътрешното търсене. Това би помогнало и за преориентиране на икономиката й встрани от износа, който се оказа нож с две остриета след годините на бум. В САЩ Федералният резерв ще иска да разгледа какво се случва отвъд промишлеността преди да реши дали да предприеме нови понижения на лихвите до края на годината.
Но дори и регулаторите да дръпнат всички други правилни лостове, несигурността ще продължи, докато американската администрация не се отдръпне от протекционизма. Ключовият въпрос за световната икономика остава дали Тръмп най-накрая ще реши да промени курса и, ако не го направи, дали друг президент на САЩ би го сторил. Не осъзнаваме колко големи са ползите от глобализацията, докато не ги загубим.