Нов референдум за Brexit е най-малко лошият вариант, но създава големи рискове

През 1933 г. Йозеф Гьобелс заявява, че „Съвременната структура на германската държава е висша форма на демокрация, при която управлението се осъществява по силата на народния мандат, като няма възможност за намеса на парламента, която да заличи и направи неефективно изпълнението на волята на нацията.” Това, че британският премиер Борис Джонсън често звучи така, е мярка за това докъде е паднало Обединеното кралство, пише Мартин Уулф за Financial Times. 

Джонсън се опита да предотврати „парламентарната намеса“ в преговорите за Brexit, като прекрати (или суспендира) работата на парламента в продължение на пет решаващи седмици. Той не се съгласи с единодушното решение на Върховния съд, че това е незаконно. Джонсън намекна, че може да пренебрегне закона, приет от парламента, който изисква той да поиска удължаване на срока по член 50, ако не постигне сделка. Джонсън осъди това законодателство като „предаване“. Най-лошото от всичко е, че той планира да очертае следващите избори като битка на „народа срещу парламента“.

Как Великобритания стигна до положение, в което нейният премиер разглежда парламента като препятствие, което трябва да бъде преодоляно? Простият отговор е, че страната реши да вкара особено зле премислен референдум по изключително спорен въпрос в парламентарната система. Това създаде противоречиви източници на легитимност. По-лошото е, че значението на опцията, която спечели минимално мнозинство на този референдум, беше неточно определено. „Brexit означава Brexit“ е може би най-глупавото изречение, произнесено някога от британски премиер. Но това беше и всичко, което можеше да се каже.

Противно на това, за което привържениците на напускането на ЕС настояват, участието на парламента не е неоправдана намеса. Всеки референдум изисква законодателство. Този също изискваше договаряне и споразумение. Уви, не съществува мнозинство по никой вариант за сделка с ЕС. За това са виновни колкото привържениците на напускането, толкова и противниците му. Следователно вариантът „без сделка“ се очертава като провал.

Кампанията за напускане на ЕС, обаче, не каза по същество нищо за излизане без сделка. Няма мандат за това, което всеки информиран наблюдател, включително държавен служител, знае, че би имало деструктивен и костващ резултат. Това би било и само началото на преговорите, а не тяхното приключване. Но тези разговори ще се случат при по-лоши обстоятелства. Ще има широко разпространена икономическа несигурност. Това би било луд избор. Правителствата съществуват, за да помагат на своите държави, а не да им вредят умишлено.

Сред най-важните причини за този резултат е отказът, особено от страна на Brexit, да се разбере ЕС. Привържениците на напускането трябваше да разберат, че съюзът е екзистенциален проект за своите членове, а не просто търговска сделка. Прилагането на европейското право от Европейския съд е централна част от този проект. Бе ясно също така, че ЕС, с 27 останали членове, ще бъде труден контрагент.