Защо цените на въглерода остават предимно теория, отколкото реалност?

Това е идея, която съществува повече от две десетилетия - за да бъдат забавени климатичните промени, се принуждават замърсителите да плащат за щетите, които причиняват чрез дейността си. В световен мащаб повече от 50 нации, държави и градове са приели това, което се нарича търговия с квоти на емисии на въглероден диоксид. Подходът се поддържа от природозащитници, политици и дори от много петролни компании като елегантен подход на свободния пазар за забавяне на глобалното затопляне. Това става или чрез данък върху всеки отделен метричен тон въглероден диоксид или чрез създаване на пазар за търговски разрешителни (квоти) за замърсяване. Въпреки че концепцията може да има широка подкрепа, таксите се оказаха изключително противоречиви в Германия, Канада, Австралия и други страни, пише Bloomberg. 

1. Как работи ценообразуването на въглеродните емисии?

Цените на въглерода се определят от правителствата или пазарите. Те покриват избрана част от общите емисии на дадена държава, като повечето такси са насочени към комунални услуги, които произвеждат електричество. Някои са под формата на данък или такса, която се начислява за всеки отделен тон въглероден диоксид. При пазар се установява ограничение за общия обем на разрешените емисии; тогава квотите се разпределят или се купуват от замърсителите.

2. Ефективно ли е ценообразуването?

Природозащитниците твърдят, че повечето политици не желаят да определят по-високи цени, за да наложат промени в поведението. Според учените цените на въглерода от 40 или повече долара на тон са от решаващо значение за постигане на целите за намаляване на парниковите газове, заложени в Парижкото споразумение за климатичните промени. Въпреки това таксите насърчават по-голямото преминаване към по-чист ресурс, като например природния газ, и тяхното ценообразуване започна да прониква в цените на електроенергията по целия свят. Данъкът върху въглеродните емисии на Великобритания се смята, че помага на страната за бързо премахване на въглищата.

3. Къде е проблемът?

Почти навсякъде. Ето и някои актуални момента в развитието на ценообразуването на въглищните емисии:

- Германия планира да разшири въглеродното ценообразуване в посока транспорт и горива за отопление. Разкритият на 20 септември план, беше разкритикуван от природозащитниците заради това, че стартовата цена е твърде ниска, за да окаже някакво сериозно влияние. Планът предвижда петролните компании да плащат по 10 евро (11 долара) за тон въглероден диоксид за горивата, които продават от 2021 г. нататък. Тази цена ще нараства с течение на времето;

- в Канада основен фактор в предстоящите избори е именно борбата за въвеждането на въглероден данък от премиера Джъстин Трюдо;

- в САЩ група, наречена Съвет за лидерство в климата, в която влизат големи петролни компании, електроенергия и потребителски продукти, поиска данък от 40 долара на тон. Таксата ще се увеличава поне с 5% всяка година, като приходите се отстъпват на американските потребители. Кандидатите от Демократическата партия, които се надяват да победят на изборите през 2020 г., също говорят за въглеродните данъци.

4. Какъв е мащабът на това ценообразуване?

Пазарите на въглеродни емисии работят в над 50 юрисдикции по целия свят. Те включват Европейския съюз (ЕС) и дузина американски щати. Около 30 държави са въвели данъци върху въглеродните емисии. Те варират от около 1 долар за метричен тон в Мексико до около 127 долара в Швеция. Много страни, като Великобритания и повечето скандинавски държави, използват търговия с квоти съвместно с данъци върху изкопаемите горива като въглищата. Все пак цените на въглерода покриват само около 20% от глобалните емисии. Програмата на щата Калифорния, например, е една от малкото, включваща горива за транспорт.

5. Колко висока трябва да бъде цената?

Ценови диапазон от около 40 до 80 долара на тон е необходим да бъде установен до 2020 г., за да се постигнат целите от Парижкото споразумение, препоръчват от Световната банка. Цената ще трябва да се повиши до над 100 долара на тон до средата на века, за да се насърчат скъпите технологии като улавяне и съхранение на въглерод и създаването на по-чисти горива. Около 100 държави, подписали споразумението, ще използват някаква форма на ценообразуване на въглеродните емисии, за да постигнат целите си.