Когато коментаторите искат да опишат абстрактния свят на финансите, те прибягват до водни метафори: капиталът „тече“ в системата, докато активите са изправени пред продажбен „натиск“. В края на септември разходите за краткосрочно финансиране на паричния пазар за еднодневни заеми в САЩ скочиха рязко. Мнозина погрешно игнорираха това покачване като просто технически проблем в пазарния „водопровод“, пише Financial Times.
Сътресенията на репо пазара предизвикват опасения относно операциите на пазара за доларово финансиране, както и за банковата система на САЩ. Почти две седмици след епизода нормалността почти се върна на паричните пазари – изворът за световната финансова система. Калпаво свършената „водопроводна” работа обаче може бързо да подкопае цялата основа.
Репо пазарът позволява на банките и инвеститорите да си разменят висококачествени активи, обикновено държавни облигации на САЩ, с цел краткосрочно парично финансиране. След това заемателите изкупуват активите за малко по-висока цена на уговорената дата, обикновено следващия ден, създавайки в действителност краткосрочен заем. Пазарът позволява на банките да посрещнат своите краткосрочни нужди от финансиране и е от съществено значение за гладката работа на базираната в долари финансова система. Той пресъхна по време на финансовата криза от 2008 г.
Никой не разбра напълно защо този пазар замръзна внезапно миналата седмица. Много обяснения се съсредоточават върху рязкото увеличаване на търсенето на ликвидност, за да се посрещнат плащанията на корпоративен данък и заради натрупването на повече кеш от Министерството на финансите на САЩ с цел финансиране на разходи.
Други посочват увеличаващата се концентрация на банкови свръх резерви в ръцете на само няколко играчи, докато Федералният резерв се опитва да свие баланса си след десетилетие на извънредна парична политика. Само четири банки - JPMorgan Chase, Bank of America, Wells Fargo и Citigroup, разполагат с голяма част от банковите свръх резерви в долари.
Клонът на Федералният резерв в Ню Йорк, който поема голяма част от отговорността за функционирането на финансовата система на САЩ, се намеси, предоставяйки повече кеш на пазара в деня след скока в лихвите. Той проведе и двуседмичен репо търг, за да помогне за облекчаване на натиска върху финансирането в края на тримесечието, когато понякога банките се оттеглят от краткосрочното кредитиране. Въпреки това мнозина на пазара сочат, че епизодът разкрива недостатъци в способността на Нюйоркския клон на централната банка да действа като администратор на финансовата система.
Това идва в злополучен момент за Джон Уилямс, директор на клона, който наскоро трябваше да реорганизира пазарната секция на централната банка. Саймън Потър, ръководител на пазарната група на Фед в Ню Йорк с 21-годишен опит, наскоро напусна екипа заедно с Ричард Дзина, ръководител на групата за финансови услуги. Някои участници на пазара се питат дали Уилямс, икономист по професия, има необходимия опит за справяне с кризата.
Други предполагат, че кризата показва по-основен проблем с банковата система. Лихвените проценти на репо пазара достигнаха 10 на сто по време на сътресението през миналата седмица. Но това не беше достатъчно, за да изкуши кредиторите да увеличат предлагането, въпреки че свръх резервите печелят само 1,8% при депозирането им във Федералния резерв. Това показва, че сега банкерите виждат по-голяма нужда да разполагат с пари в брой, за да отговорят на регулаторните изисквания, наложени им след финансовата криза.
Всичко това означава, че в бъдеще системата за финансиране ще бъде по-предразположена към подобен скок на лихвите, отколкото в миналото и банките ще имат по-малък капацитет да действат като абсорбатор на шоковете. Федералният резерв може да установи, че трябва да възобнови някаква форма на покупка на активи далеч по-рано, отколкото би му се искало, за да продължи кредитирането да тече. Централните банки трябва да свикнат с новата нормалност.
12:44 | 11.09.22 г.