Честването на 70-годишнината от основаването на Народната република в Китай на 1 октомври е важен етап за комунистическата партия и в някои отношения генерална репетиция за собствения й стогодишен юбилей през 2021 г. Отвъд фанфарите обаче партийците следят внимателно други по-обезпокоителни развития, които застрашават реда и стабилността, толкова ценени от правителството в Пекин, пише за Financial Times Джордж Магнъс, автор на „Червени флагове: Защо Китай на Си Дзинпин е в опасност”.
Годишнините в Китай имат специална функция и са съществена част от партийния разказ за успеха и легитимността. Някои, като тазгодишната стогодишнината на Движението Четвърти май, от което се появява Китайската комунистическа партия, са разкрасявани, за да отговарят на партийните послания. Други, като 30-та годишнина от потушаването на бунтовете на площад Тянанмън през 1989 г., са поставени извън закона. Те дори не се учат, камо ли да се помнят, освен в Хонконг.
Следователно няма съмнение, че Пекин ще направи всичко възможно, за да гарантира, че нищо няма да помрачи парада по случай 70-я рожден ден на Народната република. Но понякога събитията поемат по път с непредвидими последици. Ето три примера.
Първо, протестното движение в Хонконг, което вече е в четвъртия си месец, представлява значителна криза за партията и най-важната обществена съпротива, преживявана досега от президента Си Дзинпин. Няма съмнение, че би било неудобно за Пекин, ако гражданите на Хонконг все още протестират, докато Китай празнува.
Има опасения от възможна пряка намеса, но сдържаността на партията по този въпрос говори за 7,4-милионното население на Хонконг, неговата география и притесненията за реакцията на Америка и други. Нещо повече, Хонконг все още е важен за континентален Китай като главен град и финансов център на Азия. Той е дом на повече от 60 консулства и над 8500 мултинационални корпоративни регионални централи или офиси, и представлява остров на законността, в който местните и глобални компании управляват китайските си поделения, като действа като портал за Китай към глобалните финансови услуги, както и обратното.
Неотдавнашното струпване на китайски войски в Шънджън, отвъд границата с Хонконг, обаче предполага, че сдържаността вероятно ще отстъпи на опитите за разрешаване на проблема, ако партията почувства, че нейната власт и суверенитетът на Китай са застрашени. Независимо дали това се случва или не, събитията в Хонконг може би вече са преминали критична точка. Китайският организационен и институционален контрол там ще се увеличи повече или по-малко рязко, подкопавайки статута на Хонконг и водейки до значителна икономическа вреда.
Второ, протестите в Хонконг вече оформят събитията в Тайван, където ще се проведат президентски избори през януари 2020 г. Проучванията на общественото мнение сочат, че основният бенефициент е действащият президент Цай Ингвен. Застъпничеството й за суверенитета на Тайван предполага по-нататъшно дистанциране от континентален Китай, ако спечели изборите. В такъв случай Си Дзинпин ще трябва да преразгледа вариантите за мирно обединение на континенталната част с "провинцията ренегат", за която се смята, че е една от най-съкровените му амбиции.
Трето, конфликтът със САЩ по отношение на търговията вече се разпространи в други области като технологиите и индустриалната политика и доведе до атакуването на отделни компании. Вероятните последици за инвестициите, доверието на бизнеса и потребителите, и веригите за доставка са сериозни.
Въпреки че САЩ и Китай изглеждат отново готови да постигнат ограничено споразумение по някои търговски въпроси, дълбокото напрежение продължава да съществува, включително относно потенциално вредна валутна война. Миналия месец Китай позволи на юана да отслабне над психологически важното ниво от 7 за долар, като президентът Доналд Тръмп призова за прекратяване на дългогодишната политика на силен долар. Ако САЩ и Китай кръстосат шпаги във връзка с конкурентно валутно обезценяване, със сигурност ще има негативните последици за световната икономика.
Заплахата за китайската стабилност би била значителна, точно когато Китай се опитва да овладее забавянето на икономиката и производителността, заедно с намаляването на задлъжнялостта в корпоративния и финансовия сектор. Въпреки неотдавнашните стимулиращи мерки растежът на БВП сега е най-слабият от над десетилетие.
Проблемите в Хонконг и търговските и финансови конфликти със САЩ са ненавременни от икономическа гледна точка. Но те също хвърлят сянка върху стремежа на Комунистическата партия към подчинение и контрол.
Въпреки това тези проблеми биха могли да разкрият крехкост в китайската политика, която не е част от разказа, който ще се разпространява по време и след годишнината следващата седмица. В зората на новото десетилетие за китайските ръководители малко неща имат по-голямо значение от събитията, над които те не могат да упражняват пълен контрол.