Атаката срещу петролните съоръжения на Саудитска Арабия преди малко повече от седмица обеща да доминира дипломацията на високо ниво по време на тазгодишното Общо събрание на ООН. Тя обаче не е единственото нещо, за което трябва да се говори. Програмата на Съвета за сигурност вече беше изпълнена с кризи, включващи Северна Корея, Либия, Йемен, Венецуела, Афганистан и Демократична република Конго. Не трябва да се забравя и за съществуващата глобална заплаха, породена от изменението на климата, с която ООН ще се заеме на срещата на върха за действия в областта на климата тази седмица, пише Bloomberg.
Всички тези извънредни ситуации изискват международно сътрудничество и съвместни действия. САЩ имаха водеща роля в създаването на ООН точно с тази цел, но администрацията на Доналд Тръмп основно пасува. Тя трябва да осъзнае какво струва това пренебрежение на страната и света. Ударите по Саудитска Арабия може да помогнат за това.
Игнорирането на ООН от Тръмп беше пълно. САЩ не разполагаха с потвърден постоянен представител към организацията от януари до този месец – един от най-дългите периоди в историята. САЩ се оттеглиха от Парижкото споразумение за климата, ръководения от ООН Глобален пакт за миграцията, ЮНЕСКО, Съвета за човешките права и Договора за търговия с оръжие към ООН, наред с други (на следващо място: възможно излизане от Световния пощенски съюз). Администрацията предложи драстични съкращения на мироопазващата и хуманитарната помощ на ООН. А генералният инспектор на Държавния департамент наскоро атакува бюрото, занимаващо се с делата на ООН за лошо управление.
Тази враждебност и нефункционалност затрудняват постигането на консенсус по спорните въпроси в ООН - провал, утежнен от караниците на Тръмп с Франция и Великобритания, обикновено съюзници на САЩ в Съвета за сигурност. Излишното разделение помрачи усилията за разрешаване на кризите в Либия и Венецуела, като неангажираността създаде вакуум, който Китай, наред с други, започна да запълва, подкопавайки влиянието на САЩ.
Не е нужно да е така. Кризата в Персийския залив е подходящ момент за възраждане на типа съгласувани действия на ООН, които могат да ограничат лошото поведение и да предотвратят по-големи конфликти. Приемането на резолюция на Съвета за сигурност, осъждаща действията на Иран, би било добро начало.
С вече потвърден постоянен представител и напускането на съветника за национална сигурност Джон Болтън, който критикуваше ООН, администрацията на Тръмп има шанс да промени своя по-широк подход. Новоназначеният посланик на САЩ в ООН Кели Крафт направи хитра първа стъпка, като се присъедини към Южна Африка в мисия на Съвета за сигурност в Южен Судан, където ООН поддържа вторите си по големина мироопазващи сили. Тя трябва също така да насърчи споделения интерес, който САЩ и Китай - двата най-големи донора на организацията – имат в превръщането на ООН в по-ефективна. Държавният секретар Майкъл Помпейо може да помогне, като разчисти бъркотията в Бюрото по въпросите на международните организации към Държавния департамент.
Въпреки всичките думи на Тръмп за "огромния потенциал” на ООН, е трудно да се повярва, че той някога би прегърнал изцяло жизненоважната работа на организацията относно изменението на климата, развитието и други глобални предизвикателства. Това ще трябва да изчака друга администрация.
И все пак кризата в Персийския залив е навременно напомняне за потенциала на ООН да охлажда геополитическите горещи точки, без да нанася вреди на силите на САЩ. Колкото и да е несъвършена ООН, тя помогна на своите членове да работят заедно. Ако президентът на САЩ иска да сключи по-добри сделки с Иран и Северна Корея, или да разреши кризи на места като Венецуела, той трябва да се събуди за възможността.