Свърши ли ерата на независимост на централните банки?

Едва ли някой смята, че централните банки могат да оправят застоялата световна икономика със своите настоящи инструменти. Затова и някои от най-големите имена във финансите се опитват да измислят нови, пише Bloomberg.

Предложенията досега имат едно общо нещо: те предвиждат някога мощните централни банкери да играят по-малка роля и да си сътрудничат с правителствата.

Този вид стимулиране беше табу, отчасти защото рискува да наруши независимостта на паричната политика – нещо, с което президентът на САЩ Доналд Тръмп отдавна заплашва. Историята е пълна с примери, в които замъгляването на линиите между централната банка и финансовото министерство води до силен ръст на инфлацията.

В момента, обаче, дефлацията е голямата заплаха. Съществуващият консенсус казва, че следващата криза може да се наложи да се преодолее с директни и постоянни инжекции на пари – често наричани хеликоптерни пари, и че централните банки не могат да го направят сами.

Създателите на паричната политика могат да насърчават частните участници да харчат или инвестират, като правят заемите по-евтини. По исторически стандарти, обаче, лихвените проценти вече са близо до дъното. В ерата на ниски лихвени проценти пък предимно правителствата взимат заеми.

„Възражда се старата идея за паричната политика. Трябва да мислим повече за икономическата стабилизация относно механизмите, които включват пряко стимулиране на търсенето“, коментира Лорънс Съмърс, бивш министър на финансите на САЩ, а сега професор в Харвард.

Това е код за включване на фискалната политика. Чрез своите бюджети правителствата могат да отворят крановете и да харчат директно в икономиката или да увеличават покупателната способност на потребителите и компаниите чрез намаляване на данъците.

Новото мислене казва, че централните банки също могат да се включат в този акт. Идеята е известна като фискално-парично сътрудничество и икономистите се опитват да я изнесат под светлините на прожекторите. Това, обаче, би могло колкото да реши някои проблеми, да доведе и до други, отбелязва информационната агенция.

Правителствата са критикувани - често от лицата, които контролират паричната политика - за бавното предоставяне на фискална подкрепа. Това обикновено се случва след подкрепата на законодателите, които пък може да имат опасения заради увеличаването на националните дългове. Централните банки могат да действат по-бързо.

Банките биха могли да някои мощни нови инструменти. Те, обаче, ще трябва да приемат, че независимостта им от политиците – доста ревниво пазена, особено в ерата на постоянните атаки на Тръмп срещу Федералния резерв и неговия председател Джером Пауъл, има граници.

Къде да се очертаят тези граници е обект на изследване на документ, публикуван от BlackRock Inc. в съавторство с Фишър, бившият заместник-председател на Фед. Той твърди, че паричните стимули са изчезнали като начин за стимулиране на икономиките, докато фискалната политика не е напълно използвана.