Разработчиците на криптовалути напоследък се заеха с нещо, което преди това отбягваха: стабилността, пише Изабела Каминска за Financial Times.
До известна степен това беше предвидимо. Привлекателността на силно нестабилните валути, негарантирани с нищо освен вярата на спекулантите, винаги ще бъде ограничена. Ако всеки използва различен тип пари с различна стойност, самият смисъл на парите като обща основа за всички потребители е подкопан.
За да се бори с това, секторът възприе нещо, наречено стейбълкоини (в буквален превод стабилни монети). За да се избегнат широките колебания, обичайни за конвенционалните криптовалути, стейбълкоините са гарантирани с активи, което позволява техните стойности да бъдат привързани към емитираните от правителствата валути като долари, евро и дори юани. Най-известната стейбълкоин валута е предложената от Facebook Libra, която предстои да бъде пусната. Съществуващите стейбълкоини като Tether, които работят в подобни на некриптовите разплащателни системи като кенийската Mpesa и китайската WeChat, вече могат да се похвалят с активи за повече от 4 млрд. долара.
Възходът на стейбълкоините може да се разглежда като победа за държавните валути, към които те са привързани. Но тъй като тяхната популярност нараства, небанковите стейбълкоини създават предизвикателства пред централните банки във връзка с контрола върху паричното предлагане. Това ще бъде особено вярно, ако стейбълкоините са гарантирани със сигурни активи, като държавните облигации, а не с парични депозити.
Някои централни банки, като например Китайската народна банка, вече разпоредиха небанковите емитенти като WeChat да поддържат пари в брой, а не облигации, за да гарантират своите стейбълкоини и да ги държат в централната банка, а не в частни институции.
Други централни банкери обмислят да емитират свои конкурентни „дигитални валути“, известни като CBDC (central bank digital currency). Те смятат, че възходът на стейбълкоините отразява празнота на пазара, резултат от неспособността на официалния банков сектор да задоволи търсенето на лесно работещи трансгранични платежни системи с ниски разходи.
Според тази теория, след като официалният банков сектор не се активизира, централните банки трябва да запълнят празнотата - и да забавят растежа на небанковата конкуренция - чрез издаване на цифрови валути за широката публика. Това може да се направи лесно, защото централните банки вече предоставят високоефективни цифрови услуги за сетълмент в реално време на банките, които те надзирават. Застъпниците на CBDC твърдят, че могат да настъпят и други предимства: цифровите валути биха позволили на централните банки да налагат отрицателни лихви много широко, когато е необходимо, и да предоставят на пазара неограничени сигурни активи.
17:22 | 08.09.22 г.