Не е лесно да си на мястото на Кристин Лагард. Новият президент на Европейската централна банка все още не е председателствал първото си заседание на Управителния съвет, но ще трябва да се изправи срещу съпротива заради решението на ЕЦБ да рестартира количественото облекчаване преди тя още да е встъпила в длъжност, пише Фердинандо Джулиано за Bloomberg.
Лагард може да иска да благодари на Марио Драги за прокарването на такова важно решение на фона на широка съпротива. Но бившият управляващ директор на Международния валутен фонд сега ще се нуждае от всичките си политически умения, за да гарантира, че ЕЦБ няма да стане неуправляемаа от самото начало на мандата ѝ.
Интелектуалният аргумент за прокарване на такъв всеобхватен пакет, който също включваше намаляване на лихвите и по-лесни условия за отпускане на кредити от банките, беше убедителен. Икономиката на еврозоната се забавя, а инфлацията е далеч от целта на централната банка за малко под 2%. Както каза Драги, би било много по-добре, ако правителствата с фискално пространство - като Германия и Холандия - поемат водещата роля в стимулирането на възстановяването чрез увеличаване на инвестиционните разходи или намаляване на данъците. Но при липса на устойчив фискален стимул ЕЦБ няма друг избор освен да разгърне паричната си мощ.
Все пак решението дойде в неудобно време и беше засенчено от разногласия. На 31 октомври Драги ще се оттегли в края на осемгодишното си председателство, за да отстъпи място на Лагард. Говори се, че решението за рестартиране на количественото облекчаване е срещнало съпротивата на управителите на централните банки в Германия, Франция и Холандия и от членове на управителния съвет, включително Беноа Кьоре. Ръководителят на холандската централна банка Клаас Кнот предприе необичайната стъпка да критикува решението в официално изявление.
Драги можеше да остави на Лагард да постигне широк консенсус, но той очевидно не е човек на компромисите. През 2012 г., когато обяви в Лондон, че ЕЦБ ще направи „каквото и да е необходимо“, за да спаси еврото, той изненада много от своите колеги в управителния съвет. Схемата за „директни парични транзакции“ - в която бяха описани техническите детайли, стоящи зад израза „каквото и да е необходимо“ - продължи въпреки яростното противопоставяне от страна на Йенс Вайдман, могъщият президент на германската Бундесбанк. В този случай преценката на Драги беше правилна. Самотният му стил на ръководство бе от полза за еврозоната. Остава да се надяваме времето да докаже, че той отново е бил прав.
Лагард ще трябва да се справи с неизбежните странични последици. По време на изслушване в Европейския парламент този месец тя обеща да действа с „пъргавост“ и да продължи с разхлабената парична позиция на Драги за „продължителен период от време“. Тези коментари предполагат, че тя вероятно е доволна от действията, които ЕЦБ предприе миналата седмица. Но ще бъде далеч по-трудно да се защити новата схема за нетни покупки на активи, когато тя заеме ръководното място на централната банка през ноември. Нещата се влошат от съпротивата в рамките на централната банка, която е много по-голяма от всичко, с което Драги трябваше да се справя преди.
Смяната на властта в ЕЦБ винаги се е очертавала като трудна. През целия си мандат Драги успяваше да изглади разделенията в сърцето на един непълен паричен съюз, но пукнатините остават. Иронията е, че решението от миналата седмица за възобновяване на количественото облекчаване може да накара несъгласните да търсят отмъщение. Лагард би трябвало да е нервна от последния залп на Драги.
08:00 | 14.09.22 г.