Как Китай избегна търговска рецесия

Ескалацията на търговската война между САЩ и Китай през последните 18 месеца засегна бизнес настроенията и растежа в развитите икономики, пише Гавин Дейвис за Financial Times.

За разлика от това растежът на активността в Китай остана сравнително силен на ниво от около 7 на сто, а инфлацията е близка до 3-процентовия целеви таван на Китайската народната банка. Тази издръжливост е изненадваща, тъй като много анализатори (и вероятно администрацията на Доналд Тръмп) очакваха Китай да бъде основната жертва от търговските войни. 

Как Китай успява да преживее търговския шок досега? Първият въпрос е да се определи количествено размерът на външния шок за китайската икономика от търговските войни.

Икономистът от Goldman Sachs Андрю Тилтън, който публикува отлични емпирични изследвания за търговската война, изчислява, че първоначалните мита, които влязоха в сила преди 1 август 2019 г., са свили брутния вътрешен продукт на Китай с 0,4 на сто само чрез преките търговски ефекти. Това до голяма степен съответства на намаляването на приноса на нетната търговия към разходите в БВП за периода 2017-19 г., което предполага, че прогнозата е коректна.

Имаше също и потенциално много по-големи отрицателни ефекти върху бизнес инвестициите от огромния ръст на несигурността по отношение на търговската политика. Много е трудно те да бъдат оценени.

Въпреки това икономисти от Федералния резерв наскоро публикуваха проучване, според което несигурността на търговската политика ще намали реалния БВП в развиващите се икономики, включително Китай, с около 0,9% до края на 2019 г. Това е много близо до глобалните оценки, публикувани миналата седмица от икономисти от МВФ, а също е близо и до регистрирания спад на инвестиционните разходи от чужденци в Китай, както и от китайски износители, от началото на търговската война.

Ако оценките са точни, те показват, че влиянието на търговската несигурност върху китайския БВП е около три пъти по-голямо от прякото търговско въздействие, което прави общото свиване на БВП равно на 1,3%.

Този шок бе компенсиран от навременни стимули и обезценяване на валутата.

След началото на търговската война бяха облекчени няколко елемента от вътрешната икономическа политика, макар че това беше направено разумно, чрез продължаващи усилия за намаляване растежа на дълга в икономиката, особено в сенчестия банков сектор.

Имаше акцент върху фискалните стимули, които (според МВФ) ще увеличат общия бюджетен дефицит с 1,5 на сто от БВП само през 2019 г. Освен това паричната политика бе облекчена, но само „разумно“. Основният показател на монетарната политика, 12-месечният лихвен процент по средносрочните заеми, остана непроменен, докато коефициентът на задължителни резерви на банките беше намален с 4 процентни пункта. Кредитната политика бе разхлабена, като JPMorgan очаква общата сума на кредитите да нарасне с 12 на сто през 2019 г. Жилищната политика е изключение, след като не беше предприето облекчаване на регулациите, което може би ограничава строителството засега.

Индексът на Goldman Sachs за цялостната позиция на макрополитиката в Китай съдържа всички тези елементи, като облекчаването изглежда достатъчно голямо, за да компенсира почти изцяло шоковете от митата и несигурността по време на търговските войни.

В допълнение, 6-процентният спад на валутния курс от второто тримесечие на 2018 г. може да доведе до допълнително увеличение на БВП от около 0,7% за тригодишен период, изчислено от последното проучване на МВФ за валутните ефекти върху глобалната икономическа активност.

В обобщение, целият шок от търговските войни до август 2019 г. бе компенсиран от регулаторните намеси в Китай.

В резултат на това Китай изглежда по-малко загрижен за допълнителните мита, обещани от президента Тръмп на 1 и 23 август. Някои от тези нови мерки бяха отложени, но като цяло те биха представлявали допълнителен шок, почти толкова голям, колкото всички мерки до юли 2019 г. Държавният съвет на Китай отговори, като обяви нови фискални и парични мерки, които се очаква отново да компенсират отчасти или напълно новия шок.

През последните дни и двете страни - особено Белият дом - изглежда отстъпиха от ръба. Тъй като американската икономика сега се забавя повече от китайската, Тръмп има голям стимул да постигне примирие преди началото на кампанията си за преизбиране.