Ниските лихви отслабват финансовата система и реалната икономика

Отрицателните ставки изкривяват стимулите. Изправени пред намаляващи печалби, банките не желаят да налагат възбрани върху затруднените кредитополучатели. Те разширяват спасителните линии за зомби компаниите, които могат да обслужват дълга си, когато лихвените проценти са толкова ниски, дори ако нямат перспективи за погасяване на главницата. Това е неефективно използване на капитала, което намалява потенциалния растеж и поставя основата за лошо дългосрочно икономическо представяне.

Затруднените банки естествено търсят по-малко държавни облигации, което ограничава възможностите на страните да финансират дейностите си. В крайни случаи, при които банките се нуждаят от помощ, за да останат платежоспособни, вече силно задлъжнелите правителства трябва да заемат, за да ги рекапитализират или да гарантират депозитите. Повишените нива на дълга и нарастващите ангажименти за обслужването му блокират държавата в среда с ниски или отрицателни лихви.

Лошите ефекти от тези тенденции първоначално ще варират в зависимост от това колко са печеливши банките на дадена държава, както и с оглед на техните лихвени маржове и качеството на кредитните им портфейли. Европейските и японските банки, изправени пред ниски маржове на печалба и нарастваща камара от необслужвани заеми, са особено уязвими.

И в крайна сметка проблемите ще се разпространят. Банките в САЩ започнаха да намаляват насоките за печалбите си, обвинявайки по-ниските лихви.

Има два основни канала за предаване на отрицателните лихви между държавите. Както се получи в Европа и Япония, банките, изправени пред отрицателни проценти, изнасят капитал агресивно, намалявайки възвръщаемостта на други места. Освен това по-високите относителни ставки карат валутите да поскъпват, принуждавайки държавите да се състезават в намаляването на лихвите, за да поддържат конкурентоспособността си.

Има малко алтернативи. Германия проучва дали да не попречи на банките да начисляват отрицателни лихви по депозитите на дребните клиенти. Други алтернативи включват създаването на специални безопасни активи или спестовни сметки, които гарантират положителни ставки. И двете мерки биха подкопали политиките на отрицателни лихви.

Друг вариант е централните банки да отпускат заеми, пряко или чрез банки, като например съществуващите целеви дългосрочни операции по рефинансиране на Европейската централна банка, при преференциални ставки. Търсенето на заеми обаче може да е ограничено. Ефективността на тези програми е в най-добрия случай скромна.

Неприятната реалност е, че светът все още не е научил истинския урок от 2008 г.: икономически модел, който зависи от потреблението и инвестициите, подхранвани от прекомерното заемане, е неустойчив. Ниските лихви, които са неефективни и отслабват финансовата система, а в крайна сметка и реалната икономика, са просто механизъм за поддържане на прекомерните нива на дълга за малко по-дълго.

Известният съвет на стар земеделец към загубил се пътешественик гласи: „Ако искаш да отидеш там, не бих тръгнал оттук.” Регулаторите пропуснаха възможността да направят фундаментални промени в началото на кризата. Нищо чудно, че сега се чувстват изгубени.