Миналия уикенд американски и турски сили започнаха съвместни патрули в североизточната част на Сирия, на юг от дългата й граница с Турция. Привидно те отговарят на искането на Анкара да създаде буфер срещу сирийските кюрдски милиции, които тя вижда като заплаха, но които са подкрепени от САЩ в битката срещу Ислямска държава, пише Дейвид Гарднър за Financial Times.
Това сближаване между Анкара и Вашингтон - два отчуждени съюзника от НАТО, натрупали толкова взаимни оплаквания през последните четири години, че някои американски и европейски представители считат Турция за квази-противник - изглежда прекалено хубаво, за да продължи.
Или просто турският президент Реджеп Тайип Ердоган е благословен от късмета?
Умел и сприхав, Ердоган, идеологическа смесица от неоислямизъм и национален популизъм, е страхотен оцеляващ. Но инстинктът му е да се поляризира, като неговият начин на действие е да остане във вечна война. Миналият уикенд беше класически пример.
Съвместният американо-турски патрул трябва да се счита за успех, макар и временен.
Когато президентът на САЩ Доналд Тръмп внезапно обяви миналия декември, че САЩ ще се изтеглят от Сирия, Ердоган побесня. Според него Вашингтон оставя северна Сирия на изток от река Ефрат в ръцете на мощна кюрдска милиция, съюзена с Кюрдската работническа партия (ПКК), която води война срещу Анкара от 1984 г. Поддържаните от САЩ кюрди контролират една четвърт от Сирия след осем години гражданска война там, като Турция се опасява от появата на полу-независима държава на границата си, която би подхранила сепаратизма сред турските кюрди.
Турските сили и сирийските бунтовнически отряди на тяха страна вече окупираха два кюрдски анклава в северозападна Сирия, като Ердоган многократно заплашва да нахлуе в североизточната част. През януари Тръмп повиши залозите, като заплаши, че "ще опустоши Турция икономически, ако тя удари кюрдите".
Скоро след това отношенията достигнаха дъното, след като Турция закупи системата за противоракетна отбрана S-400 от Русия. В отговор САЩ змаразиха покупката от Анкара на F-35, най-новият стелт изтребител-бомбардировач, разработен от САЩ и техните съюзници от НАТО, чрез консорциум, от който Турция е част. На теория член на НАТО, който купува от Москва и нарушава солидарността на съюза, би трябвало автоматично да бъде наказан съгласно Закона за противодействие на противниците на Америка чрез санкции. Нищо обаче не се случи въпреки епизодичното мърморене от Министерството на финансите на САЩ и периодичните словесни атаки от Конгреса. Дали Ердоган се е отървал от поредната си конфронтация със САЩ?
След като администрацията на Тръмп санкционира двама членове на кабинета му и наложи наказателни мита миналата есен, Ердоган, прагматик въпреки гръмотевичната си реторика, освободи Андрю Брънсън, американски евангелистки протестантски пастор, държан заради неправдоподобни обвинения в тероризъм и шпионаж след опита за военен преврат от юли 2016 г.