Добрата новина е, че Международният валутен фонд потвърди, че квалифицирана и уважавана мултилатералистка като Кристалина Георгиева вероятно ще наследи Кристин Лагард, успешният управляващ директор на институцията от 2011 г. насам, пише за Bloomberg Мохамед Ел-Ериан, главен икономически съветник на Allianz.
По-малко добра новина е процесът, довел до тази безспорна номинация. Както в Световната банка преди няколко месеца, фактът, че в крайна сметка само един кандидат се появи, отразява раздразнение и разочарование от буксуващите реформи в управлението на тези ключови институции. Нагласите рискуват допълнително да подкопаят доверието в тях и функционирането им във време, когато координацията на политиките между системно важните участници е слаба, а световната икономика е обхваната от забавяне на растежа, търговско напрежение и риск от валутна война.
В една впечатляваща кариера, продължаваща четири десетилетия, българската икономистка Георгиева беше пряко ангажирана с политически въпроси на регионално ниво, включително като комисар по международното сътрудничество на Европейския съюз, както и на глобално ниво, докато работеше в Световната банка, най-скоро като главен изпълнителен директор. Тя си спечели репутацията на трудолюбив човек, умел слушател и мениджър, който върши нещата.
Всичко това предполага, че Георгиева е в състояние да поеме юздите на МВФ от Лагард, която ще оглави Европейската централна банка. И все пак процесът, водещ до назначаването, отново е проблематичен.
Подобно на случилото се, когато Дейвид Малпас, по-рано заместник-министър на финансите на САЩ, бе назначен за ръководител на Световната банка през април, Георгиева няма да срещне конкуренция, когато кандидатурата й бъде разглеждана от изпълнителния съвет на МВФ, въпреки популяризираното наличие на други висококвалифицирани кандидати, особено извън Европа. Избирането й ще продължи дългогодишната традиция, според която европеец ръководи МВФ, а американец води Световната банка.
Това не е изненада. Предишните смени на ръководството дадоха да се разбере, че нито една от двете институции не се ангажира да реформира феодалната система, основана на националността, с цел избирането на нов шеф изцяло по заслуги. Това е за съжаление. Въпреки признанието в тесни кръгове, че тази практика е остаряла и вредна, Европа и САЩ продължават ревностно да пазят историческите си права върху тези позиции.
Що се отнася до кампанията, двете институции дори не изчакват да приключи периода на номиниране преди да започнат да притиска другите държави да подкрепят посочените кандидати, което допълнително стеснява възможностите за други кандидати. Не е от полза и това, че този път Европа подкрепи премахването на възрастовото ограничение от 65 г., за да даде възможност за избора на Георгиева, въпреки че се противопостави на такова предложение преди няколко години, когато висококвалифицираният неевропеец Стенли Фишер беше възможен кандидат.
17:59 | 10.09.22 г.