Търговските гръмотевици на президента Тръмп удрят толкова често, че обществеността среща трудности да разбере какво наистина се случва. След повече от две години на опити и много грешки Конгресът и страната трябва да отстъпят и да погледнат общата картина, пише за Wall Street Journal Робърт Зелик, бивш президент на Световната банка, бивш търговски представител на САЩ и бивш заместник държавен секретар.
Търговската политика на президента представлява фундаментално отклонение от тази през последните 85 години. Това е повече от въпрос на агресивна тактика на преговори. От Хърбърт Хувър насам САЩ не са имали президент, който така открито да е прегръщал търговския протекционизъм. В своето встъпително обръщение Тръмп гордо се обяви за протекционист. Сега вече можем да му вярваме. Твърдението му, че той е „човек на митата“, трябва да убеди всички преговарящи. Президентът също харесва непредсказуемостта, създавайки такава, която обърква бизнес планирането и инвестициите. Например, след подписването на споразумението между САЩ, Мексико и Канада - USMCA (новото споразумение за свободна търговия в Северна Америка на мястото на NAFTA), той потъпка собствената си сделка, като заплаши да повиши митата за Мексико, защото се ядоса на латиноамериканците, които търсят убежище в Америка.
Той няма да се промени. Търговията - като стената с Мексико и враждебността към имиграцията - е основен въпрос за електората на президента. Той трябва да го поддържа горещ.
Какви са последиците от завръщането на Тръмп към протекционизма? Първо, САЩ загубиха пазари за износ, защото се отказаха от сделки като Транс-Тихоокеанското партньорство (TPP). То понижи търговските бариери в Азия за други, но не и за САЩ благодарение на Тръмп. Европейският съюз получи преференциален достъп до Япония и други пазари. Китай понижи средните си мита за други страни до 6,7%.
Второ, митата предизвикаха ответна реакция в световен мащаб, засягайки най-продуктивните американски бизнеси и земеделските производители. Китай повиши средните си мита за щатски стоки до 21,8%. Сега Конгресът отпуска десетки милиарди долари на американските фермери, за да компенсира загубените продажби. Американските износители ще плащат цената години наред поради промяната във веригите за доставки.
Трето, протекционизмът на президента коства много на американския бизнес и домакинствата. Администрацията повиши данъците върху 15% от вноса в САЩ дори преди предстоящото повишение на митата за почти всички китайски стоки. Тръмп започна с повишаване на митата за междинни стоки - например алуминия, въпреки че 97% от американските работни места в сектора на междинанната преработка го използват като суровина. Институтът за международна икономика Питърсън изчисли, че разходите, плащани от потребителите на стомана за всяко добавено работно място в сектора са около 650 000 долара. Тъй като американските фирми започнаха да плащат повече за своите суровини, някои със съжаление преместват операциите си в чужбина, за да останат конкурентоспособни. За две години президентът увеличи средните мита за китайските стоки от 3% на 24%. Американците в крайна сметка ще ги плащат под формата на по-високи цени.
Четвърто, с нарасналите разходи и несигурността относно правенето на бизнес в САЩ, преките чуждестранни инвестиции намаляват. Това потиска растежа на работните места и заплатите и нарушава международните вериги за доставки.
12:27 | 14.09.22 г.