Вероятно Европейската централна банка отново ще отвори монетарните кранове на заседанието си тази седмица. Но освен ако управителният съвет не надхвърли обичайния си инструментариум, по-нататъшното парично облекчаване е малко вероятно да доведе до реална промяна, пише за Financial Times Мориц Кремер, главен икономически съветник на Acreditus, консултантска компания за оценка на риска със седалище в Дубай.
Допълнителното понижаването на и без това отрицателните лихви няма да стимулира инвестициите. Въпреки икономическото възстановяване и свръх приспособителната парична политика от 2015 г. насам, инвестиционната активност в еврозоната като дял от брутния вътрешен продукт изостава от историческите нива.
Още едно сваляне на лихвените проценти няма да промени това - особено сега, когато използваният капацитет и биснес доверието намаляват, а запасите се увеличават. Компаниите виждат ограничени възможности за инвестиции. Основният ефект от по-нататъшното облекчаване би могъл да бъде още едно повишение на цените на активите, придружено от риск за надуване на балони.
Вместо да се опитваме още веднъж да натиснем копчето на лихвите, мисля че е дошло време да извадим хеликоптерите от хангара. След като таргетираме инфлацията на потребителските цени, изглежда разумно да се насочим директно към потребителските разходи. Това, което стана известно като „хеликоптерни пари “, представлява такъв пряк подход.
Как би могъл да проработи той? ЕЦБ може да поеме ангажимент да извършва месечен превод на всеки гражданин от еврозоната с чекова сметка, докато инфлацията достигне 2%. Тя може да прилага намаляваща скала, коригирана месечно, като плаща 200 евро във всяка сметка, ако годишната инфлация е 1% или по-ниска. Това плащане може да бъде намалявано с 20 евро за всеки 0,1 процентни пункта инфлация над 1%, достигайки нула при инфлация от 2%.
При настоящата прогноза на ЕЦБ за инфлация от 1,4% през 2020 г., това би довело до средномесечно спускане на хеликоптерни пари от 120 евро на сметка. Екстраполирайки допълнително тази прогноза, покачването на цените ще достигне желаното ниво през 2023 г. и хеликоптерите ще могат да бъдат върнати в хангарите.
Неправителствените замисъл и осъществяване на този подход, както и тясната връзка с монетарните цели, биха отхвърлили аргументите, че това е парично финансиране на държавните разходи, което е изрично забранено в член 123 от Договора за ЕС.
Да предположим, че хеликоптерните пари започнат този октомври и се прекратят през декември 2022 г . Всеки притежател на сметка би получил общо 3 300 евро. Това е значима сума. Медианният годишен доход на домакинствата в еврозоната беше 18 725 евро през 2017 г., но само 13 948 евро за домакинства с един родител.
21:01 | 13.09.22 г.