Светът рядко е бил по-лошо екипиран за борба с рецесията. Обаче пък никога не е имало по-малко рецесии, с които да се бори. Това прави следващия глобален спад трудно представим, но най-вероятно той ще бъде изненадващо и травматично събитие, по-скоро като внезапна нова епидемия, отколкото като ежегоден грип, пише Робин Хардинг за Financial Times.
Предупрежденията за рецесия бяха силни това лято благодарение на инверсията на кривата на доходността в САЩ. Това дойде на фона на рекордната по продължителност икономическа експанзия, но и на глобалния спад на настроенията в промишлеността.
При лихвени проценти около нулата в голяма част от индустриализирания свят, централните банки имат малко пространство за реакция. Всеки спад в икономическата дейност е плашеща перспектива.
Възможно е този пристъп на глобална слабост да се превърне в икономическа криза в САЩ и в световен мащаб. Това обаче би нарушило обичайния ход на рецесиите през последните десетилетия, както като причина, така и като честота. Сега те са по-редки, и когато започват, искрата по-често запалва финансов крах, отколкото спадаща бизнес активност или икономическо прегряване.
Предвестниците на рецесиите винаги са имали печално реноме, но в миналото онези, които предвиждаха крах, трябваше да изчакат само няколко години за своя момент на слава. Сега може да отнеме десетилетия преди предсказанията да се сбъднат. Продължаваща вече 122 месеца, настоящата експанзия в САЩ е най-дългата в историята, изпреварваща с малко тази от периода 1991-2001 г.
Бившият председател на Федералния резерв на САЩ Джанет Йелън твърди, че е „мит“, че икономическите експанзии умират от старост. По-дългите експанзии означават, че рецесиите стават все по-редки. През 35-те години след Втората световна война е имало осем рецесии в САЩ, докато в следващите 35 години – само четири. Тенденциите в други развити страни са сходни.
През последното десетилетие на XX и първото на XXI век икономистите говореха за „голяма умереност“ - идеята, че БВП е станал значително по-малко колеблив от началото на 80-те години. Но това бе опровергано след финансовата криза през 2008 г. и фразата загуби популярност. Доказателствата оттогава обаче подсказват, че явлението е реално. Волатилността на тримесечния растеж в САЩ сега е по-ниска, отколкото някога е била.
Бяха предложени няколко обяснения. Едно от тях е намаляването на циклите при запасите в производството. Използването на навременни (just-in-time) техники намалява необходимостта от коригиране на запасите. Друго обяснение е структурната преориентация на икономиката към услугите. Търсенето на курсове по плетене, консултантски услуги по управление, караоке и пластична хирургия може да се колебае заедно с икономиката, но за разлика от стоманодобивните заводи и автомобилните фабрики, те нямат своя собствена голяма циклична динамика.
18:51 | 13.09.22 г.