Борис Джонсън няма да промени мнението си. Както даде ясно да се разбере премиерът на Обединеното кралство в понеделник вечерта, той няма намерение да иска от ЕС удължаване на Brexit. Така че дори и да не бъде уговорена сделка, той ще изведе Великобритания от ЕС без такава. Дали ще е в състояние да направи това, ще зависи до голяма степен от това, което реши парламентът, пише Катрин Барнърд за Financial Times.
Но дори ако Джонсън успее и Великобритания напусне ЕС без сделка на 31 октомври, това няма да означава край на процеса по Brexit. Далеч не. В крайна сметка двете страни ще трябва да започнат да преговорят отново. И в този момент може да пропуснем много критикувания процес на развод по член 50 от договора за ЕС.
Ако Великобритания напусне без сделка, тя в крайна сметка ще трябва да договори естеството на бъдещите си отношения с ЕС. Никоя голяма държава не търгува единствено при условията на Световната търговска организация и за Великобритания няма много икономически смисъл да прави това със своя най-близък и най-голям търговски партньор.
Именно когато започнат тези разговори, може да започнем да изпитваме малко носталгия по член 50. Това, което този текст прави, е да очертае бърз път към постигане на споразумение, ако приемем, че ЕС тълкува споразумението по-скоро като развод, а не като търговска сделка, регулираща бъдещите отношения. Независимо от това, в сравнение с процедурите за договаряне на споразумения с държави, които не са членки, член 50 е разходка. Той позволява на държавите членки да постигнат съгласие чрез гласуване с квалифицирано мнозинство в Съвета на министрите за подписване на споразумение след получаване на съгласието на Европейския парламент.
Без тази процедура нещата стават значително по-объркани. Tочно колко объркани зависи от това, за което Великобритания и ЕС решат да преговарят. Ако например ЕС - който има търговски излишък с Обединеното кралство по отношение на стоките - се съгласи на търговска сделка само за стоки, това би могло да стане съгласно член 207 от Договора за функционирането на ЕС (основата на европейското право). Това ще изисква гласуване с квалифицирано мнозинство в Съвета на министрите и няма да бъде необходимо да бъде ратифицирано от държавите членки.
Това обаче е малко вероятно. Няма индикации, че Великобритания знае какви бъдещи отношения иска с ЕС. Проста сделка за митата? Или нещо по-близко до митнически съюз? Докато Обединеното кралство не може да отговори на този въпрос, трудно ще видим Съветът да предоставя мандат на своите преговарящи.
Би било в интерес на Обединеното кралство да има много по-широки връзки с ЕС, включващи не само услугите (при които Великобритания има излишък с блока), но също и сигурност, както вътрешна, така и външна. Но това не са въпроси, които могат да бъдат решени съгласно член 207.
Има по-съществен проблем. ЕС даде да се разбере, че няма да обсъжда бъдещите отношения с Обединеното кралство, докато въпросите, обхванати от споразумението за излизане - правата на гражданите, сметката в размер на 39 млрд. паунда, която Великобритания трябва да плати, и границата на Северна Ирландия - не бъдат задоволително решени.
Всяко бъдещо споразумение, не на последно място такова, което решава въпросите за напускането, би било, ако се използва жаргонът, „смесено“ споразумение. Това означава, че 27-те държави членки на ЕС трябва да приемат текста единодушно и всяко споразумение трябва да бъде ратифицирано не само от Европейския парламент, но и от националните и регионалните парламенти (само в Белгия има шест). Както видяхме с търговската сделка на ЕС с Канада, дори само парламентът на Валония, да речем, може да блокира такава. Всичко това сочи към продължителни преговори и може би изобщо липса на сделка.
Една от големите добродетели на процеса по член 50 е начинът, по който той изолира потенциално спорните въпроси от политиката в държавите членки. Той предлага защита за държавите членки в съвета, като им позволява да преговарят и да се договарят на четири очи. Преговорите с участието на националните парламенти ще бъдат много различни.
Историята е доказала, че този вид преговори са трудни и отнемат много време. Когато Швейцария реши да не се присъедини към Европейското икономическо пространство, тя започна продължителен процес на преговори, довел до подписването на седем двустранни споразумения през 1999 г. Двадесет години по-късно повече от 100 споразумения и преговорни процеси продължават откъслечно.
Но случаят с Швейцария изглежда сравнително лесен в сравнение с това, което очаква Великобритания. Преговорите ще бъдат засенчени от излизането от ЕС без сделка, което вероятно ще доведе до значителни икономически последици в редица държави членки. Освен това списъкът с въпроси, които трябва да бъдат решени, ще бъде много по-широк от тези, обхванати от швейцарските споразумения. Който смята, че 31 октомври отбелязва края на процеса по Brexit, за жалост греши.
08:53 | 09.09.22 г.