Спасените нации най-сетне ще получат свой човек начело на МВФ

За много преживяващи трудни времена икономики първият приятел, на когото биха се обадили в случай на нужда, е Международният валутен фонд. Скоро и за първи път в историята си ръководителят на заемодателя ще бъде от редиците на спасените, пише в свой анализ Bloomberg. Кристалина Георгиева е икономист от България, която беше спасена чрез заем от МВФ през 1997 г. на фона на хиперинфлация и валутна криза, а сега остава все още най-бедната държава членка на Европейския съюз. В момента главен изпълнителен директор на Световната банка, Кристалина може да стане втората жена, която ще ръководи МВФ, когато Кристин Лагард напусне поста през есента.

Георгиева, бивш еврокомисар, подкрепя инициативите за борба с бедността през цялата си кариера. Тъй като МВФ е подложен на все по-голям натиск, за да смекчи своите изисквания за строги икономии към борбата с кредитополучателите, тя може да се стори по-симпатична на членовете на организацията.  „Тя идва от развиващ се пазар - това е нещо ново“, казва пред Bloomberg Атанасиос Вамвакидис, ръководител на валутните стратегии за Г10 в Bank of America Merrill Lynch и бивш служител на МВФ. „Оптимист съм, че тя ще се опита да разреши проблема, а именно -  развиващите се пазари да имат по-силно представителство“. Избирането на Георгиева – почти гарантирано в рамките на неписан пакт, по силата на който Европа поема ръководството на МВФ, а САЩ избират ръководител на Световната банка, се случва по време на волатилни времена. Тътените от търговската война между САЩ и Китай предизвикват безпокойство за глобалния растеж. И докато Гърция планира своевременно изплащане на кредитите и излизане от програмата си на МВФ, Аржентина отново е изправена пред криза, като допълнително поставя под въпрос съкращаването на разходите – условие, което МВФ обикновено поставя на държави, които се нуждаят от спешни средства. Георгиева, чиито служители в Световната банка заявяват, че понастоящем не дава интервюта, не е чужда на подобни кризи.

Недостиг на храна Преди тя да заеме длъжност в Световната банка през 1993 г., България изпитва трудности с преминаването от комунизъм към пазарна икономика. Производството се срина с повече от половината за петте години след падането на Желязната завеса. 

„Нека си спомним как през 1990 г. трябваше да станем в 4 часа сутринта, за да чакаме на опашка за мляко“, каза Георгиева преди две години. Към 1997 г. около една трета от българските банки се сринаха, левът загуби 98% от стойността си спрямо долара, а инфлацията надхвърли 1000%. Хората започнаха да трупат стоки, след като магазините спряха да приемат националната валута. Тонка Ганджурова, 67-годишна жителка на град Любимец, близо до гръцката граница, където Георгиева е прекарвала летата си като дете, притрепва, спомняйки си за положението на страната. „В магазините нямаше нищо, абсолютно нищо“, казва Ганджурова в интервю за Bloomberg.  Получи се Любимец загуби фабрики и бизнес, докато България се сриваше в икономически колапс. В крайна сметка бе договорен заем от МВФ на стойност 800 млн. долара. Някои от условията, свързани с това спасяване - като обвързване на лева към еврото - помогнаха на страната да се подготви за присъединяване към ЕС. Междувременно правителството се надява да павира пътя си към членството в еврозоната до края на тази година. „Тези реформи, които МВФ искаше? Българите са търпеливи и това сработи“, казва Ганджурова. Назначаването на Георгиева би прекъснало едно продължаващо 40 години господство от страна на по-заможния европейски Запад. Преди Лагард начело на МВФ бе Доминик Строс-Кан, също от Франция, испанецът Родриго де Рато и германецът Хорст Кьолер. Но... не всички са доволни от кандидатурата на Георгиева. Проблем с възрастта

Номинацията ѝ този месец беше оспорвана от Германия и Холандия, които подкрепиха бившия министър на финансите на Холандия Йерун Дейселблум. На всичкото отгоре, 66-годишната Георгиева ще бъде над възрастовата граница в началото на мандата си, което означава, че МВФ ще трябва да промени подзаконовите си актове, ако има съгласие тя да поеме ръководството - процес, който впрочем вече е в ход. Междувременно развиващите се страни гледат на нея като на представител на Европа, а не на нововъзникващия се свят. Те могат да предложат свой собствен кандидат при окончателното гласуване, което би трябвало да бъде формалност поради традиционното споразумение между Европа и САЩ. Ашока Моди, бивш заместник-директор в отдела за изследвания и европейските поделения на МВФ, казва, че Георгиева може да няма глобалната подкрепа за „може би най-важната международна икономическа длъжност“. Но след като в миналото пропусна да заеме водещи ръководни позиции в Европейската комисия и Организацията на обединените нации, сега Кристалина Георгиева има възможност да направи своя удар, пояснява Bloomberg. Ако тя съумее да използва шанса си да направи МВФ „глас срещу необузданите финансови интереси и глас за по-справедлива глобална икономика, тогава тя би направила услуга както на себе си, така и на институцията“, казва Моди.