Китайската стратегия на президента Тръмп се проваля. Неговият по-строг подход не доведе до значими китайски отстъпки, а все повече вреди на американската икономика. Днес Китай е по-интегриран с останалия свят, докато САЩ са по-изолирани. За да се борят ефективно с нелоялните държавни икономически практики в Китай, САЩ трябва да променят своя подход, спечелвайки съюзници и международни институции на своя страна за постигане на по-фокусиран набор от изисквания, пише за Wall Street Journal Джейсън Фърмън, професор от Харвард и бивш председател на Икономическия съвет към Белия дом (2013-17 г.)
Митата за Китай нанесоха видима вреда на икономиката на САЩ в краткосрочен план. През второто тримесечие на тази година те допринесоха за спада на капиталовите бизнес инвестиции и вероятно ще отнемат около половин процентен пункт от растежа на брутния вътрешен продукт през 2019 г. Това не е задължително обвинение към политиката на Тръмп. Когато работниците стачкуват, те правят това, знаейки, че ще загубят заплати в краткосрочен план, но очакват да компенсират тези загуби чрез по-големи дългосрочни увеличения на възнагражденията.
Пазарите на акции обаче дадоха да се разбере, че инвеститорите не очакват потенциални отстъпки от Китай, които да компенсират краткосрочните загуби. Спадът на борсата, дошъл след като президентът обяви нов кръг от мита на 1 август, показва, че нетната настояща стойност на търговската му стратегия е отрицателна.
Китайският растеж също се забави, но голяма част от спада не може да бъде отнесена към търговски действия на САЩ. Вместо това забавянето до голяма степен отразява ограниченията в стратегията на Пекин да подкрепя растежа чрез краткосрочни инвестиции и държавни предприятия, дори когато демографията се влошава и растежът на производителността се забавя.
Пазарните движения също така притъпиха част от въздействието, което биха могли да окажат митата, намалявайки лоста за влияние на САЩ в търговската война. Юанът отслабна, което компенсира митата, като прави китайския износ по-евтин. Това е неизбежният резултат от де факто политиката на Тръмп за силен долар, предизвикана от по-големите бюджетни дефицити, които увеличиха външното търсене за щатски долари, както и от митата върху Китай, които намалиха търсенето на юани от САЩ. Преди последния кръг от митническата война Китай помагаше за постигането на желания от Тръмп слаб долар чрез намеса на валутните пазари, за да поддържа юана силен. Когато обаче Пекин даде повече свобода на пазарите, американската администрацията заклейми Китай като валутен манипулатор.
През януари 2018 г. Китай имаше средни мита от 8% върху вноса от САЩ и останалия свят. В отговор на действията на Вашингтон той повиши средните си мита върху американските стоки до 20,7% към юни, като същевременно намали митата си за останалата част на света до 6,7%, според данни на Чад Бaун от Института за международна икономика Питърсън. Китай намали вноса от САЩ, но увеличи този от други страни. Износът на Китай за останалия свят също нараства.