През тази седмица се навършват 15 години от първичното публично предлагане (IPO - initial public offering) на Google - първото съгласувано усилие да се прекъсне хватката, която инвестиционните банки винаги са упражнявали върху публичните предлагания. Този опит се провали. Но сега, поради нарастващото неудовлетворение, напредъка на технологиите и промените на капиталовите пазари, инвестиционните банки са напът завинаги да загубят контролиращата си позиция, която ревностно защитаваха, пише за Financial Times Майкъл Мориц, партньор в Sequoia Capital.
IPO-то на Google беше първият път, когато голяма технологична компания изрази общественото недоволство от начина, по който инвестиционните банки забулват в тайна публичните предлагания, което прави невъзможно нито емитентът, нито инвеститорите да разберат какво се случва зад завесата. Вместо това ръководството на Google помоли банките да проведат открит търг - подобно на продажбите в eBay - за да определят цената на акциите в IPO-то. Никоя друга компания не последва примера на Google, до голяма степен поради факта, че банките стегнаха редиците си и успяха, в кампания за дезинформация, достойна за оръжейното лобито в САЩ, да представят IPO-то като провал.
Сега, години по-късно, масовото недоволството е напът да се разгърне в действие. Този нов подход към публичните предлагания, наречен директно листване, досега бе използван само от три компании: музикалната стрийминг услуга Spotify, компанията за разплащания Adyen (двете стартираха извън САЩ) и софтуерната компания от Сан Франциско Slack.
Тези директни листвания, до голяма степен контролирани от емитента, се появиха заради схващането, че при публичните предлагания инвестиционните банки заемат същото положение каквото има спекулантът с билети при театралните представления. Никой актьор, собственик на театър, продуцент или зрител няма да се зарадва, ако разбере, че билетната кампания се е случила с пари, които им принадлежат. Същото важи и за хората, занимаващи се с непублични компании.
Нужен бе гърбът на Бари Маккарти, главен финансов директор в Spotify (и по-рано финансов директор в Netflix), за да се даде отпор на системата, хвърляйки светлина върху тактиката, която банките са използвали. Бил Хамбрехт, инвестиционен банкер от Сан Франциско, който помогна за публичното предлагане на Apple през 1980 г., прекара голяма част от 90-те години на миналия век, изтъквайки подобни аргументи на тези на Маккарти. Но той не успя, защото бившите му конкуренти и сътрудници го превърнаха в парий по начина, по който мафията се отнася с изменниците.
Оплакванията на Маккарти срещу традиционните IPO-та включваха негъвкавата структура на комисионните; тенденцията за диктат относно това колко пари трябва да набере една компания; тайният инструмент, известен като „зелена обувка“, който позволява на банките да наберат повече пари, отколкото компанията иска; изтощителните дву- и триседмични представяния на емисията (роудшоута); и - окончателното унижение - изборът на инвеститорите, които могат да закупуват акциите.
Инвеститорите бяха също толкова разочаровани. Истинските дългосрочни акционери, които искат да купят големи количества акции на компанията, бяха възпрепятствани, защото банките разпределяха акциите към своите предпочитани клиенти по начина, по който рибарите избират местата за ловене. Резултатът: тези купувачи обикновено пласират първоначалните си акции за краткосрочна печалба и чакат отдръпване на пазара, за да изградят желаната от тях позиция.
Светът се промени. Наблюдава се размиване между публичния и непубличния пазар. Младите компании остават непублични далеч по-дълго от своите предшественици: сега много от ръководствата имат достатъчно опит в набирането на големи суми пари без посредници. По подобен начин обичайните IPO инвеститори - взаимни фондове и хедж фондове - търсят независимо най-обещаващите непублични компании.
Технологиите също благоприятстват директното листване. Традиционното роудшоу, по време на което мениджърските екипи набързо представят 30-минутни слайдове пред инвеститорите, изглеждат старомодни в сравнение с всеобхватните бизнес прегледи или дългите видеоклипове в YouTube - надлежно проверени от Комисията за ценни книжа и борси в САЩ и достъпни за всички.
Някои банки предприемат защитна реакция. Те твърдят, че само големи или добре известни потребителски компании имат влиянието да осъществят директно листване. Те се вкопчват в напразната надежда, че по-малко популярните бизнеси няма да могат да се справят сами или че ръководствата без много пари в балансите си ще загубят самообладание. Това е въпреки факта, че стотици компании, опериращи в затънтени ниши, се търгуват публично.
През следващите няколко години компаниите, които вече са напреднали с плановете си да станат публични, вероятно ще използват конвенционалния подход. Но за всички останали изборът между директно листване или традиционно IPO се превърна в тест за два качества: кураж и интелигентност.
10:39 | 12.09.22 г.