По-късно този месец държавните и правителствените ръководители на Г-7 ще се срещнат в Биариц, Франция, за да обсъдят борбата срещу глобалното неравенство, шише за Financial Times Бернар Спитц, президент по европейските и международните въпроси във Федерацията на френските работодатели (Medef).
Това не е рутинна среща на върха. Едно малко и отдадено ядро от нации е способно да се справи със силите, застрашаващи световния ред. Просперитетът се увеличи драстично през последните десетилетия, но не за всички, след като глобалните институции оставят много какво да се желае. Общото събрание на ООН със своите 193 членове бавно загуби значимост, докато Г-20, по-големият братовчед на Г-7, не донесе реална промяна. Всъщност как може да го направи орган, включващ авторитарни лидери като Реджеп Тайип Ердоган (на Турция), Владимир Путин (на Русия), Жаир Болсонаро (на Бразилия), Си Дзинпин (на Китай) и Мохамед бин Салман (на Саудитска Арабия, която ще бъде домакин на срещата на върха през следващата година)?
Време за трудни решения, а не за пожелателно мислене. И реалистично Г-7 е единственият форум, на който те могат да се вземат. Всички негови членове са стабилни демокрации със съпоставими нива на образование и просперитет. Правителствата на седемте може и да не са съгласни по редица въпроси, но всички те са справедливо избрани в страни с конституционни механизми.
Неравенствата, реални или възприемани, достигнаха точката на кипене в най-развитите страни през последните години. През последните девет месеца, например, Франция е сцена на гневния и често насилствен бунт на „жълтите жилетки“, които се чувстват изоставени. Крайните гласове стават все по-силни и в другите страни от Г-7, дори в традиционно миролюбивата Япония. Следователно максимата „кучетата си лаят, керванът си върви” не е опция.
„Капиталист съм, но дори аз смятам, че капитализмът не работи“, каза наскоро Рей Далио, изпълнителен директор на Bridgewater Associates. И той не е сам сред онези, които бяха наричани „господари на Вселената“. Лари Финк, легендарният председател и главен изпълнителен директор на BlackRock - компанията, която управлява активи за около 6,5 трлн. долара - вярва, че устойчивите компании ще се представят по-добре от останалите в дългосрочен план: „Те ще привлекат по-добри служители и клиенти, защото са по-добри капиталисти, отдадени на каузата за по-справедливо общество."
Това е възможност за Г-7. Организацията може и трябва да води с пример. През юли в Екс-ан-Прованс Федерацията на френските работодатели (Medef) беше домакин на B-7 – среща на бизнес лидерите от Г-7. Жофроа Ру дьо Безио, председател на Medef, избра за първи път да включи и синдикалните организациите от Г-7, т.нар. L-7.
Заедно двете групи подписаха декларация за социалнa съгласуваност и борба срещу неравенството. „Ние вярваме, че глобалната икономика не може да бъде приобщаваща и устойчива, ако лишим голяма част от населението от плодовете на растежа“, се казва в декларацията. Това е съществено, продължава тя, ако искаме да „възстановим доверието, за да предотвратим риска нарастващ дял от населението да се чувства уязвим и да загуби вяра в демокрацията и глобалната икономика“.
Това ново осъзнаване е причина за предпазлив оптимизъм. През 1944 г. бъдещите победители във Втората световна война се събраха в Бретън Уудс, за да планират глобална система за финансово управление, която да предотврати повторение на кризите от 20-те и 30-те години, обещавайки стабилност след шест години кървав конфликт. Но тогава не се спомена, а и почти не се мислеше за социалното измерение и това, свързано със заетостта. Допускането бе, че просперитетът за някои в крайна сметка ще означава най-малкото скромен просперитет за всички.
Декларацията на B-7/L-7 отива много по-далеч. За първи път тя предлага координирани действия, без да се забравя никоя от заинтересованите страни. Интересите на мениджърите и работниците в дългосрочен план са еднакви.
Заедно бизнес лидерите и трудовите организации предизвикват лидерите на Г-7, които ще се съберат в Биариц в събота, да покажат своите мускули.
07:16 | 11.09.22 г.