Обърнатите криви на доходност са горещата тема на лятото, особено след като британските ДЦК последваха американските и 2-годишните вече носят повече от 10-годишните, пише Маркъс Ашуърт за Bloomberg.
Когато доходността по държавните облигации се обърне с главата надолу, това често се разглежда като индикатор за настъпваща рецесия, тъй като инвеститорите се борят за относителната безопасност на дългосрочния дълг, което натиска доходността му. Това явление се наблюдава преди последните седем рецесии в САЩ.
Но това, което се случва в Америка, не е задължително винаги да важи за Великобритания. Както вече съм писал за инверсиите в кривата на доходността, те са толкова по-силен предвестник на икономически спад, колкото по-дълго са налице. По-късите им периоди не са толкова тревожни, като все още сме в този етап.
Друго, което трябва да се има предвид този път, особено на по-малкия британски пазар, е силно изкривяващото въздействие на количественото облекчаване през последното десетилетие и самият обем от облигации, закупени от Английската (АЦБ) и други централни банки.
АЦБ притежава около една трета от всички държавни облигации на Великобритания, което прави много трудно за нея да разчита какъвто и да е икономически сигнал от британския пазар на облигации. Това е пропорционално много по-голям дял отколкото програмите за количествено облекчаване, предприети от Федералния резерв или Европейската централна банка. Ако АЦБ изкупи много дългосрочни облигации заради паричната политика, това ще доведе до намаляване на доходността им, без да казва много за очакванията на инвеститорите за спад.
Нито пък британската пазарна история дава много доказателства за обърнати за кратко криви на доходността, които са довели до рецесия. С изключение на срива от 2008 и 2009 г., във Великобритания не е имало рецесия от 1991 г. Глобалната финансова криза наистина беше предшествана от инверсия на британската крива на доходността в диапазона между 2- и 10-годишните ДЦК, но това е единственият ясен пример през последните години.
Въпреки че имаше дълъг период на обръщане на кривата на доходността между 1997 и 2002 г., икономиката продължаваше да расте, въпреки че се забави след най-дълбоките точки на инверсията. Но по това време имаше и рязък спад в емитирането на британски ДЦК.
Икономиката на Великобритания се държи доста добре въпреки спада с 0,2% през трите месеца до юни. Третото тримесечие би трябвало да има връщане към растеж от 0,3%, според Дан Хансън от Bloomberg Economics. Прогнозата му за 1,2% ръст през 2019 г. е непроменена. Ръстът в продажбите на дребно през юли от 0,2% и преразглеждането в посока нагоре на данните от юни до ръст от 0,9% показват, че потребителските разходи се задържат силни.
След като призракът на Brexit без сделка витае над британската икономика, е трудно да се направи извод за бъдещето. Само когато въпросът с Brexit бъде решен, ще може да се предприеме фискален тласък или допълнително стимулиране от АЦБ. Инверсията на кривата на доходността във Великобритания заслужава загриженост, но става въпрос по-скоро за недостиг на налични облигации, отколкото за сигурен признак за бъдещи проблеми.