Акциите на борсите CME (Chicago Mercantile Exchange) Group и Intercontinental Exchange (ICE) са рекордно високи, подчертавайки ентусиазма на инвеститорите към компаниите, които управляват инфраструктурата на глобалните пазари, пише Филип Стафърд за Financial Times.
С пазарна капитализацията от съответно 77 и 52 милиарда долара, дуото от САЩ е най-високо оцененото сред търговските подове, специализирани в акции, облигации, фючърси, деривати и валута. През последното десетилетие индексът Dow Jones Global Exchanges (за акциите на световните борси) е донесъл 163%, което е над два пъти повече от 79% доходност за индекса MSCI World Banks (за акциите на световните банки).
Но дали положението наистина е великолепно? Подобно на банките, които имаха много труден период след финансовата криза, притиснати от всякакви видове по-строги регулации, борсите скоро биха могли да бъдат изправени пред собствени предизвикателства.
През последните години борсовите групи печелят от нарастващото търсене на пазарни данни, които инвеститорите могат да използват за сравняване на своите портфейли и за управление на рисковете. Регулациите са до голяма степен благоприятни, докато фючърсните обеми получиха голям тласък от залозите за посоката на лихвите.
Комбинацията от евтин дълг и високо оценени акции също бе в основата на сделките. Планираната от London Stock Exchange покупка на Refinitiv за 27 млрд. долара, обявена миналия месец, е най-голямата от вълната трансакции, при които CME купи Nex за 5,5 милиарда долара, а ICE - IDC за 5,2 милиарда долара. Nasdaq, от своя страна, похарчи 1 млрд. долра за нови инвестиции през последните няколко години.
Инвеститорите са склонни да харесват борсите поради техните защитни характеристики. На такива бизнеси са необходими години за изграждане, след което обаче клиентите установяват, че не могат без тях. Тази привързаност се отразява в оценките, като акциите на борсите се търгуват при исторически силни съотношения спрямо печалбата от 25-30 пъти - много повече от типичните фирми за финансови услуги.
Но постепенното насочване на активи към акциите на борсите създава рискове. Тези проблеми включват не само това, че те стават „твърде големи, за да фалират“, но също технологичната надеждност и, може би най-обезпокоителното, ценовата мощ.
Пазарните регулатори в САЩ и Европа сега гледат неблагоприятно на комисионните, които борсите събират, както и на таксите, които те искат за услуги като пазарните данни.
Проучване на FCA (британски финансов регулатор) за управлението на активи през 2017 г. стигна до заключението, че ценовата конкуренция е слаба, а печалбите са високи, въз основа на средните маржове на оперативна печалба от 35% за компаниите за управление на активи. Но при компаниите за пазарна инфраструктура еквивалентните маржове обикновено са над 50%.
Анализаторите са нащрек за заплахите за приходите: Atlantic Equities, например, изчислява, че ръстът на приходите на CME, ICE и Nasdaq ще бъде само около 5% до 2020 г.
Но за много банки, хедж фондове, високочестотни търговци и мениджъри на активи натискът върху печалбите се превърна в норма. В този контекст борсите изглеждат като изключение. Призивите за по-голямата им регулация могат само да се усилват.
04:08 | 14.09.22 г.