Според президента на Русия Владимир Путин „либерализмът е отживелица“. Може би е така. Но изглежда, че и нелиберализмът не се справя толкова добре, ако съдя по скорошните ми посещения в Москва и Хонконг, пише Гидиън Рахмън за Financial Times.
Русия и Китай представляват основните геополитически и идеологически предизвикателства пред западния либерализъм. И двете страни са изправени пред публични протести, които подкопават претенциите на техните правителства за стабилност, ефективност и обществена подкрепа. В отговор и руското, и китайското правителство изпаднаха в параноя, твърдейки, че масовите протести в Москва и Хонконг се организират от чужди врагове.
Трябва да се каже, че има значителни разлики между събитията в двата града. Първо, самият мащаб е различен. Най-голямата единична демонстрация в Хонконг изведе на улицата около 2 милиона души, докато протестът през уикенда в Москва, най-големият досега, привлече тълпа от около 50 000 души. Също така руската полиция прибегна до насилие и масови арести много по-рано от тази в Хонконг. И докато Москва е столица на Русия и седалище на държавната власт, Хонконг има полуавтономен статут от Китай и собствена идентичност.
Въпреки това, пристигайки в Москва седмица след напускането на Хонконг, бях поразен от паралелите. На първо място е самата смелост на протестиращите. Миналия четвъртък се срещнах с Любов Собол, 31-годишна адвокатка, която беше в четвъртата седмица на гладната си стачка, организирана в знак на протест, че й е забранено да участва в изборите за градски съвет.
Сега Собол ходи с трудност, но въпреки това беше арестувана в събота, за да не й се позволи да участва в последната демонстрация. Тя бе предвидила точно, че въпреки масовите арести при предишните демонстрации, протестите през този уикенд ще бъдат най-големите досега и ще се разпространят в други градове. Тя смята, че „Москва се е променила, Русия се е променила и хората изискват политическо представителство“.
Смелостта на московските протестиращи ми напомни за студентите и младите професионалисти, които срещнах в Хонконг. Те знаят, че арестът и лишаването от свобода могат да помрачат бъдещето им, но продължават да участват в демонстрации.
Младостта на протестните движения е забележима. Както един московски либерал ветеран ми каза: „От години съм на всеки антипутински митинг и обикновено познавам всички, но никога не съм срещал тези деца.“ В Хонконг анкетите сочат, че настроенията срещу Пекин са най-силни сред младите.