Много инвеститори и икономисти продължават да вярват, че превръщането на Китай в глобално икономическо величие е неизбежно. Съвременната история обаче ни казва, че трансформацията от развиваща се до развита икономика не е автоматична. Прекаленият държавен контрол, зависимостта от дълга, слабият ръст на производителността и лошото разпределение на ресурсите са все причини да се страхуваме, че Китай може да има трудности с тази трансформация, както толкова много държави преди него, пише Майкъл Шуман за Bloomberg.
Едно потенциално препятствие може би е както най-критичното, така и най-непризнатото: слабият човешки капитал в Китай. Китайската работна сила може да се окаже лошо подготвена за конкуренцията в световната икономика на 21 век поради липса на образование и умения.
Това може да звучи нелепо. Не е ли Китай страната, която произвежда ученици със смайващи математически резултати и бълва армия от инженери всяка година? Да, така е, но тези книжни плъхове представляват малка подгрупа от общата работна сила. Разглеждането на населението в по-широк план, особено в обширните селски области, разкрива, че Китай стои зле спрямо много от сродните си икономики по отношение на образованието.
Изумителните разкрития могат да бъдат намерени в скорошнo изследване на учени от Станфордския университет и Университета Шанси в Китай. Анализирайки данните от преброяването в Китай през 2015 г., авторите констатират, че само 30% от работната сила в страната (на възраст от 25 до 64 години) има средно образование. Изследователите твърдят, че това е добра мярка както за уменията на тези работници, така и за способността им да усвояват нови такива на работните си места.
Неблагоприятното сравнение е, че делът на работниците със средно образование в развитите икономики е 78%. Делът в най-напредналите страни, включително САЩ, Германия и Япония, е дори по-висок - над 90%.
Разбира се, Китай е по-бедна страна и е такава от доста време, така че разликата с развитите икономики не трябва да е изненада. Китай обаче стои зле и спрямо други бивши развиващи се икономики, които се превърнаха в развити през последния половин век, като Южна Корея и Сингапур. Преди да станат развити, тези икономики се радваха на много по-висок дял на работниците със средно образование - средно около 72% през 1980 г.
Китай не се съпоставя особено благоприятно и спрямо своите конкуренти със среден доход. Например, 46% от населението в трудоспособна възраст в Бразилия е посещавало училище за средно образование, 36% в Турция и 34% в Мексико. Китайският дял е подобен на този в много по-бедната Индонезия, където той е 31%.
Слабите данни за Китай имат значение. За да се превърне страната в по-иновативна икономика, на работната сила са ѝ необходими умения, чрез които да се справя в най-авангардните индустрии на бъдещето. Статистиката разкрива, че милиони китайски работници може да са негодни да подкрепят високотехнологичните сектори, които Пекин се стреми да развива.
06:40 | 12.09.22 г.