В затишие пред буря ли са финансовите пазари?

Сега, когато позволи на юана да се понижи за кратко, след като Тръмп обяви Пекин за валутен манипулатор, Китай показа, че ако американският президент се опитва да играе остро, вместо да играе честно, страната ще свали пазарите в САЩ. Това е нова реалност, която никой не може да игнорира.

С две думи Капанът на Тукидид (древногръцки военачалник и историк – бел. прев.) съществува. Според него, когато една велика сила заплашва да измести друга, войната е почти винаги неизбежна, но не трябва да е така. Вместо да се очертава голяма промяна във външната политика на САЩ след 2020 г. (такава, каквато никой от основните кандидати за президент от Демократическата партия все още не е формулирал), САЩ и Китай сега са в десетилетна студена война, която ще прекрои глобалната икономика и политика.

Междувременно продължилият десетилетие основен план на Фед - наводняване на икономиката с пари с надеждата за нормализиране, се провали. Няма план Б. Ето защо златото се търси, някои хедж фондове поставят бариери за излизане от инвестицията, трейдърите търгуват на късо с облигации от инвестиционен клас (тласкайки доходността им в още по-негативна територия), и сме готови да видим оттегляне на притока на капитали към американските акции и долара от последните 10 години. Линдал вярва, че щатската валута в момента е надценена с 25% спрямо еврото.

Фед несъмнено ще се опита да замаже всичко това с повече лихвени намаления. Но както посочи друг умел стратег - Дейв Розенберг от Gluskin Sheff - „частният сектор в САЩ се задушава с толкова много дълг, че понижаването на цената на кредита няма да предизвика голяма реакция в търсенето." Както Розенберг писа наскоро, неспособността на централната банка да създава търсене чрез по-лесна парична политика е описана за първи път от председателя на Фед Маринър Екълс през март 1935 г.

Това не е сработило тогава и няма да сработи сега. Не можете да решите проблемите с дълга с повече дълг. А централните банкери, добронамерени и отчаяни, колкото е възможно да бъдат, за да компенсират щетите, причинени от непостоянния президент на САЩ, не могат да създадат реален растеж. Те могат само да въртят едни пари. В един момент пазарите и реалната икономика трябва да се сближат.

Мисля, че този момент е настъпил. Плановете за капиталови разходи се замразяват. Продажбите на жилища се понижават въпреки по-ниските ипотечни лихви. И може би най-показателното е, че американските потребители намаляват както салдата по кредитните си карти, така и използването на моторно гориво. Както изтъкват от Gluskin Sheff, това са случва рядко, камо ли в средата на ваканционния сезон. Наистина това е лято на страха.