Немската икономика е заседнала в глух коловоз. Големият експортно зависим промишлен сектор на страната страда от срива в световната търговия, докато проблемите във вътрешната индустрия допълват общото икономическо неразположение. Секторът на услугите задържа нивото си, но това едва ли ще продължи много дълго - индикаторите на бизнес цикъла вече сочат към лека рецесия. Ползите от по-нататъшното монетарно облекчаване ще бъдат ограничени от нерентабилните банки и огромните спестявания. Фискалното пространство е в изобилие. То в крайна сметка трябва да се използва, пише Financial Times.
Спадът в промишлеността е глобален, обусловен от търговската война между САЩ и Китай и достигащата зрялост и по-бавно растяща китайска икономика. Но тази външна слабост се съчетава с вътрешните трудности в Германия. Сривът в автомобилната и химическата промишленост миналата година означаваше, че икономиката едва избегна рецесията. И макар тези проблеми да бяха облекчени, слабостта в индустриалното производство се задълбочи през последните месеци.
Третото тримесечие започна изключително лошо за промишлеността. Индексът на мениджърите по доставките през юли се срина до 7-годишно дъно. Спадът на експортните поръчки - основният двигател на спада - беше най-лошият от десетилетие.
Продължаващата експанзия в сектора на услугите досега осигуряваше известно облекчение. Създаването на работни места и скромното увеличение на заплатите подкрепиха вътрешното търсене, докато строителният сектор се задържа благодарение на жилищните инвестиции. Но темпът на експанзия при услугите сега се забавя, като бизнес оптимизмът в сектора наскоро спадна до най-ниската си стойност от повече от четири години. Активността в строителния сектор също спадна - за първи път от девет месеца.
Слабостта в промишлеността се пренася на пазара на труда. Намеренията за наемане на работници в частния сектор са на 6-годишно дъно, като работодателите започват да намаляват работното време, за да понижат разходите за заплати. Съобщенията за предстоящи съкращения – в BASF, Thyssenkrupp и Bayer, наред с други - заедно с потока от предупреждения за печалбите от водещите компании добавят към негативните перспективи.
Опциите са ограничени. Очакваното монетарно облекчаване от страна на Европейската централна банка през следващия месец - отвеждането на лихвите на още по-отрицателна територия и възможното възобновяване на програмата за закупуване на активи - едва ли ще осигури нужния стимул за Германия. По-хлабавата парична политика може да помогне на експортния сектор като потисне поскъпването на еврото, но това е груб инструмент за компенсиране на промишлената рецесия. Дори по-ниските лихвени проценти могат да не бъдат пренесени към домакинствата и бизнеса поради слабата рентабилност в банковия сектор. Съществува и нежелание да се санкционират спестителите с отрицателни депозитни ставки. Това, че доходността на германските облигации сега е отрицателна за всички матуритети, оставя банките без очевидни алтернативи за излишната им ликвидност.
Фискалното облекчаване е единствената жизнена опция. На ниво от 60% от брутния вътрешен продукт публичният дълг е значително под този на останалите в еврозоната, докато бюджетният излишък достигна пик миналата година. Заради по-слабия растеж общият излишък ще се свие тази година, но цикличната фискална позиция също трябва да бъде облекчена. Намаляването на данъците и по-големите разходи за публична инфраструктура отдавна са закъснели.
Призивът Германия да развърже кесията не е нов. Но той става все по-спешен. Ползите от избягването на пълномащабна рецесия в четвъртата по големина икономика в света далеч надхвърлят еврозоната.
04:34 | 11.09.22 г.