Китай е в по-силна валутна позиция, отколкото Тръмп си мисли

Президентът на САЩ Доналд Тръмп изглежда смята, че държи по-силната ръка в случай на валутна война с Китай. Не залагайте на това, пише Шули Рен за Bloomberg. 

Юанът е "под обсада", хиляди компании изоставят страната, a "огромни количества" пари се изливат от Китай в САЩ, написа президентът в отделни публикации в Twitter през последните два дни. Внушението е, че ръцете на Пекин са вързани заради риска от изтичане на капитали.

Последният опит на Китай да спре изтичането на капитали беше катастрофален. Между 2015 и 2016 г. Пекин изразходва около 800 милиарда долара, или 20% от валутните си резерви, за да стабилизира своята валута. Тогава банки, финансови конгломерати и богаташи се състезаваха да изтеглят пари от страната, купувайки луксозни хотели, застрахователни продукти и всякакви други задгранични активи. Има обаче основателни причини да вярваме, че този път е различно. Пекин все още мисли за бягството на капитали, но е по-малко притеснен, отколкото в миналото.

През 2015 г. основен канал за изтичането на капитали от Китай беше валутният арбитраж. Офшорният юан се търгуваше на много по-ниски нива в сравнение с континенталния поради липсата на ежедневни ограничения на търговията. Банките и държавните предприятия с офшорни сметки можеха да спечелят лесни пари, просто като продават юана в континентален Китай и като го купуват по-евтино в Хонконг. Недостатъкът за Пекин беше настъпилото в резултат на това намаление на валутните резерви.

В днешно време Китай не го е грижа толкова много, ако продавате на късо юана - всъщност това е ключов двигател за решението тази седмица да се остави валутата да отслабне до над 7 за долар. Пекин вече даде на продавачите на късо болезнен урок. Той натрупа много инструменти за управление на офшорната валута, като най-новият е издаването на по-доходоносни облигации в Хонконг. Хедж фонд мениджърът от САЩ Кайл Бас се изтегли от отдавна поддържан къс залог върху юана в началото на тази година. Това е свидетелство за това колко е трудно да се печели от тази търговия.

Що се отнася до конгломератите, натоварени с дълг, които използваха задгранични придобивания, за да изтеглят пари от Китай, всички те платиха цена. Бившите председатели на Anbang Insurance Group и на компанията за управление на лоши дългове China Huarong Asset Management са в затвора, а на HNA Group й бяха подрязани крилата. Във всеки случай китайските компании, които искат да купят задгранични фирми, често вече не са добре дошли, като регулатори като Комисията по чуждестранни инвестиции в САЩ заеха по-строга позиция.

Със сигурност заможните хора в Китай все още искат да изтеглят пари от страната, за диверсификация на портфейла, ако не друго. Но имайте предвид къде се намираме в кредитния цикъл спрямо четири години по-рано. Къде китайците, които са загрижени за връщането на парите си в страната, могат да ги вложат? Около 40% от световните облигации сега носят по-малко от 1% доход годишно. Междувременно 10-годишните китайски облигации все още предлагат приличните 3% доходност, тъй като Народната банка на Китай явно се отказа да се присъедини към световната надпревара за нулеви лихвени проценти. В четвъртък Китай фиксира юана на ниво над 7 долар за първи път от 2008 г. Медиите може и да внушават, че правителството използва валутата си като оръжие, но реалността е, че Пекин бе много деликатен. Един от факторите, който влияе на фиксирането на юана, е „антицикличната корекция“, което на практика означава, че Китайската народна банка подсилва валутата. От началото на май тя умишлено задържа юана от обезценяване срещу пазарните сили. Ако не беше го направила, сега фиксингът би бил на ниво от около 7,30 юана за долар, изчисляват от HSBC.

Китай все още иска търговска сделка и протяга маслиновата клонка. Тръмп трябва да е достатъчно разумен да осъзнае това преди търпението на Пекин да се изчерпи.