Ако има нещо, което светът трябваше да научи през последното десетилетие, то това е, че политиката обикновено е по-символична, отколкото прагматична. Една добра политика, съчетана с грешни символи, може да се провали, докато непрактичните или дори безотговорни лидери могат да успеят чрез използване на популярни символи, пише за Bloomberg Тайлър Коуин, професор по икономика в университета Джордж Мейсън във Феърфакс, Вирджиния.
И все пак това е урок, който все още учим. Вземете например политиката на Европейската централна банка за начисляване на отрицателни лихви, които в момента са на ниво от -0,4%. На практика това не носи големи макроикономически ползи, а като символична политика се оказва катастрофално - най-вече в Германия, където настройва хората срещу еврозоната.
Помислете за културния контекст. Германия все още е белязана от спомените за две световни войни, фашизъм, комунизъм, дефлация и хиперинфлация - като цяло огромна нестабилност. След края на Втората световна война обаче личните спестявания и банковата система бяха оазис на предсказуемост и двигател на растежа. Много германци ценят своята пестеливост, може би прекомерно или дори нерационално, но това се превърна във важна част от разказа за икономическия ред, който те са изградили.
Сега се намесва ЕЦБ, като по същество казва на германците (и други), че спестяванията са лошо нещо, което трябва да бъде облагано с данъци. Самата дума „отрицателни“, когато става дума за „отрицателни лихви“, прави тази стратегия трудно продаваема политически. Един германски вестник използва термина „окончателно експроприиране“ на германския спестител, като отбеляза, че решението на ЕЦБ да се отклони от целта си за инфлацията носи „сериозни последици“.
В по-общ план значителна част от германското население е разстроена или възмутена от политиката на отрицателни лихви. Дори има твърдения, че приходите от отрицателните лихвени плащания ще бъдат използвани за финансиране на други страни от ЕС.
Повечето икономисти и централни банкери разглеждат отрицателните лихви като приемлив инструмент на макроикономическото управление. Може би е така. Но в епоха, когато доверието, включително доверието между нациите, е много по-ниско, отколкото се смяташе досега, вероятно не е добра идея да се наложи нов наказателен данък върху германската национална добродетел. Централните банкери също трябва да са чувствителни към връзките с обществеността.
20:15 | 12.09.22 г.