Като бивши председатели на Федералния резерв ние сме обединени в убеждението, че на Фед и неговия председател трябва да бъде разрешено да действат независимо и в интерес на икономиката, без краткосрочен политически натиск и по-специално без заплаха за отстраняване на ръководителите на Фед по политически причини, пишат за Wall Street Journal Пол Волкър, Алън Грийнспан, Бен Бернанке и Джанет Йелън.
Общо ние служихме на нацията си почти 40 години и бяхме назначавани и преназначавани от шестима президенти, както републиканци, така и демократи. Всеки от нас трябваше да вземе трудни решения, за да насочи икономиката към законодателните цели на Федералния резерв за максимална заетост и стабилни цени. В ретроспекция не всички наши решения бяха перфектни. Но ние вярваме, че тези решения бяха по-добри, защото бяха продукт на непартийни, неполитически оценки, основаващи се на анализ на дългосрочните икономически интереси на гражданите на САЩ, а не мотивирани от краткосрочна политическа изгода.
Непартийният статут на Фед не означава, че той не се отчита на никого. Конгресът определя правомощията на Фед и го натоварва със задачата да постигне максимална заетостта и стабилни цени. Председателят и други ръководители на Фед свидетелстват пред Конгреса и говорят редовно пред обществеността, обяснявайки вижданията си за икономиката и как планират да изпълнят своите мандати. Президенти, конгресмени, участници на финансовите пазари, експерти и много граждани настояват Федералният резерв да взема определени решения за паричната политика. В нашата система на управление изразяването на мнение е право и привилегия на всеки човек, които ние не поставяме под съмнение. Фед приветства открития диалог, което се доказва от програмата „Фед слуша“, чрез която лидерите на Фед влязоха в полемика с обществеността относно възможните промени в политиките на централната банка. Силният обществен дебат спомага за подобряването на паричната политика.
Историята, в САЩ и чужбина, многократно е показала, че една икономика е най-силна и функционира най-добре, когато централната банка действа независимо от краткосрочния политически натиск и разчита единствено на стабилни икономически принципи и данни. Изобилстват примери на политически лидери, призоваващи централната банка да прилага парична политика, която осигурява краткосрочен тласък на икономиката около изборите. Но изследванията показват, че паричната политика, базирана на политическите (а не икономическите) нужди на момента, води до по-лоши икономически резултати в дългосрочен план, включително по-висока инфлация и по-бавен растеж. Дори възприятието, че решенията за паричната политика са политически мотивирани или повлияни от заплахи, че регулаторите няма да изкарат своите мандати, може да подкопае общественото доверие, че централната банка действа в най-добрия интерес на икономиката. Това може да доведе до нестабилни финансови пазари и до по-лоши икономически резултати.
Тъй като безпартийната, независима парична политика е толкова важна, Конгресът разумно създаде Федералния резерв като независима агенция с регионално участие и предпазни мерки срещу политически манипулации. Сред тези предпазни мерки са 14-годишните мандати на членовете на Управителния съвет на Федералния резерв (четири години за председателите и заместник-председателите), както и разпоредбата, че управителите на Фед, включително председателите и заместник-председателите, могат да бъдат отстранени само поради причина, свързана с нарушения на закона, а не поради различия с политическите лидери. Тази система на фиксирани мандати е създадена, за да гарантира, че Фед взема решения, които най-добре обслужват икономиката - и всички нас - независимо от краткосрочните политически съображения.
Изборите имат последствия. Това със сигурност се отнася за Федералния резерв, както и за други държавни агенции. Когато четиригодишният мандат на настоящия председател приключи, президентът ще има възможност да го назначи отново или да избере някой друг. Тази номинация ще трябва да бъде ратифицирана от Сената. Надяваме се, че когато се взема това решение, изборът ще се основава на компетентността и почтеността на бъдещия кандидат, а не на политическата вярност или активизъм. Важно е да се запази способността на Федералния резерв да взема решения въз основа на интересите на нацията, а не на интересите на малка група политици.
преди 5 години Кефи ме деби.ла как се върза да се обяснява, и как се оплете като пате в калчища отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 5 години за друга грешка говорих, няма значение... все едно нищо не съм казал отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 5 години За каква грешка грешка говориш, грешка няма... Това се прави нарочно и преднамерено от управляващата олигархия... Този елементарен трик с инфлацията е известен още древната история и е прилаган още откакто съществуват парите... отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 5 години още един уточняващ въпрос, ако инфлацията прави бедните по бедни, а богатите по богати .... значи ли че дефлацията ще направи обратното ?Демек да се стремим към дефлация зада има равенство ! отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 5 години Благодаря за отговора, и искам да те поздравя ... ти успя да обясниш грешката на Иван Митев по добре от самия Иван Митев ! отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 5 години Ако да кажем днес се повишат лихвите от 2% на 7% богатството на Джеф Безос от 100 млрд. $ ще се срине до 0$ или ще се свие с 100%. Същото се отнася и за останалите назначени за богаташи технолози, но нещото, което ги крепи и храни е инфлацията - ако инфлацията изчезне Безос ще стане отново беден човек какъвто е бил преди Амазон... Горивото, на което работят амазон, фейсбук и останалите е евтини пари, а не иновации. Така наистина ще има равенство между свръхбогатите и бай Иван от улицата... отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 5 години Къде си видял богат човек с кеш или ти живееш на друга планета?? Богатите имат богатство от акции, имоти, ценности, активи, а не кеш. Стойността на богатсвото им само расте благодарение на инфлацията те стават още по-богати, а бедните стават още по-бедни. Същата констатация е написана в книги и икономически съчинения още от времето на римската империя т.е от преди 2000+ години... отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 5 години друго те питах, ама карай .... но пак имам въпрос, а инфлацията не ощетява ли и богатите ? все пак е логично като имат повече да страдат от обезценяването повече ? отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 5 години Монетарната политика няма никаква полезна функция освен кражба на парите на работещите чрез инфлация. След като инфлацията се елиминира напълно всеки път когато финансовото министерство иска да увеличи приходите то ще трябва да мине през съгласието на парламента, министерски съвет и т.н. за да вдигне данъците. Но това ще доведе до масово недоволство, протести, безредици и падане на от власт на управляващите ако вдигането е голямо т.е. политическия риск от всяка промяна на данъците ще бъде огромен за управляващите... Така народния гняв ще натиска разходите на властта надолу и ще престане създаването на безкрайни социални програми за римляните, инвалидите и останалите *** защото няма да има откъде да се вземат пари... отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 5 години тоест предлагаш да е анархия ? :):) ... отговор Сигнализирай за неуместен коментар