В края на юли стана ясно, че UBS планира да таксува своите богати клиенти (тези с повече от 2 млн. долара депозити в швейцарската банка) с отрицателна лихва. Credit Suisse (CS) мисли да направи същото. Други частни банки вече го правят.
След като Европейската централна банка се очаква да понижи още своите и без това отрицателни лихви през следващите седмици, явлението вероятно ще се разпространи, пише Патрик Дженкинс за Financial Times.
Предполага се, че отрицателните ставки стимулират икономиката като правят инвестициите по-привлекателни от държането на пари в брой и увеличават търсенето като поевтиняват кредитите. Но доказателствата за тази теория далеч не са убедителни. Със сигурност европейските банкери се оплакват, тъй като маржовете им са под натиска на ниските лихви по кредитите, както и заради нежеланието да прехвърлят отрицателните лихви на вложителите.
Ивестният с острия си език шеф на ING Ралф Хамърс се изяви наскоро, като почти нарече ЕЦБ идиотска за това, че планира да понижи още лихвите. „Средата на отрицателни лихви прави потребителите толкова несигурни за финансовите условия, че те започват да спестяват повече, а не по-малко“, каза той.
Г-н Хамърс има право. Вместо да насърчават хората да заемат и харчат, отрицателните лихви карат нервните потребители в еврозоната да спестяват. Евростат отчита, че коефициентът на спестяване на домакинствата в еврозоната е на петгодишен връх от близо 13%.
Подобно, но по-драматично явление изглежда се наблюдава сред големите мениджъри на богатство.
Една от причините UBS и CS да планират да прехвърлят отрицателните лихви към клиентите си е, че манията на богатите по кеша се превърна в голям проблем за тях. UBS отчита, че 26 на сто от активите на нейните клиенти се държат в брой. В CS делът е 29 на сто.
Това противоречи на теорията, че инвеститорите по целия свят са гладни за инвестиционен доход. Лишени от прилична доходност по облигациите, те би трябвало да влагат в по-рискови класове активи.
Има ясни доказателства за това при институционалните инвеститори. Притокът на парите на пенсионните фондове към всеки актив, който обещава да донесе повече от държавните облигации с нулева доходност, е толкова драматичен, че акциите, високорисковите облигации, недвижимостите, частният капитал и множество други по-неясни области на инвестиране скочиха до такава степен, че изглеждат силно уязвими от всякакъв шок - рецесия в САЩ, Brexit без сделка, по-екстремно търговско напрежение между САЩ и Китай, ескалиращо противопоставяне между Иран и Запада.
Тези потенциални шокове са еднo от обясненията защо богатите клиенти на швейцарските банки са толкова предпазливи. Съветниците на заможните клиенти твърдят, че те изпускат инвестиционни възможности вече цяло десетилетие, опасявайки се, че сривът през 2008 г. ще се повтори в следващата рецесия. Но в сегашния момент тези клиенти вероятно са напълно рационални в своето нежелание да инвестират в пика на пазара.
Възможно е също да има регионални предубеждения. Свръхбогатите швейцарски клиенти, заобиколени от анемичното представяне на европейската икономика, са по-предпазливи от бичи настроените американци.
Определено някои конкурентни банки отчитат много различни рискови апетити. Клиентите на Raymond James, американска компания за управление на активи, са снижили своя кеш до около 6 на сто в САЩ и под 5 на сто в Обединеното кралство, докато отчаяно търсят възвращаемост.
Кой трябва да каже коя позиция е правилна? Спадът ще дойде, но може да мине известно време. И „алтернативната цена“ за престоя в кеш може да бъде голяма. „Докато музиката свири, трябва да танцувате.“ Така се изрази скандално по отношение на ръста на финансовите пазари Чък Принс, бившият шеф на Citigroup, което в крайна сметка коства работата му и жизнеспособността на банката.
Какво тогава е решението? Клиентите, които желаят да поддържат предпазливия си подход, базиран на кеша, но искат да избегнат отрицателните лихви, могат да имат следното предвид. За средно хиляда франка годишно швейцарските частни банки ще ви дадат кубичен метър за съхранение на вашите ценности. Благодарение на банкнотите от хиляда швейцарски франка, това трябва да е достатъчно място, за да се складират близо милиард франка в брой, чието съхранение по сметка при отрицателна лихва от -0,75% би струвало 7,5 млн. годишно.
Тъпченето на пари в трезори вероятно не е продуктивната динамика, на която се надяваха политиците, но започва да има смисъл.
02:52 | 14.09.22 г.