Унгарецът Золтан Горог е агент по недвижими имоти в унгарския град Пакс. Той е готов за руското нашествие - добавил е кирилица към синьо-белия знак, висящ над офиса му. Той разполага с празни бюра в очакване да разшири бизнеса си, за да поеме наплива от хора в града. В следващите редове ще прочетете за един малко по-различен поглед върху своеобразната любовна афера на страните от Източна Европа към ядрената енергетика и надеждите на българи, поляци, румънци и в общи линии всички народи, попадали до неотдавна под шапката на бившия съветски блок. И всичко това през призмата на Джеймс Гомез и Золтан Симон от Bloomberg.
Вместо като потоп, хората прииждат по-скоро на струйка. Пет години след като правителството на Унгария подписа споразумение с руската атомната енергийна компания Rosatom Corp. за изграждане на два нови реактора в застаряващата централа в близост до града, все още няма дата за отваряне.
„Трябваше да осъзнаем, че не е толкова просто да се изгради ядрена централа, както, например, завод за автомобили“, казва Горог, чийто план е да бъде човекът, който ще се заеме с установяването на инженерите, металурзите, електротехниците и физиците, които ще започнат работа в централата. „Трудно е да си представим предстоящите промени", казва той, докато щрака по лаптопа си, за да покаже свободните апартаменти, недостъпни за повечето местни жители, но подготвени да настанят по-богати руски гости.
Докато по-богатите страни като Германия и Франция се отказват от изграждане на съоръжения поради високите разходи и рисковете за околната среда, в бивша комунистическа Европа проблемът е, че ентусиазмът по отношение на ядрената енергетика не се съчетава със способността да се правят проекти. В целия регион, където Съветският съюз разполага с повечето от реакторите, които все още са функционални и днес, властите са притиснати от времето и парите.
Централите в края на експлоатационния си живот, нарастващото търсене на енергия и крайните срокове за намаляване на въглеродните емисии стимулират правителствата да се стремят към увеличаване на капацитета. Заедно с Унгария, Словакия, Чехия, Румъния и Словения искат да разширят или ремонтират съоръженията си. България и Полша път искат да строят нови централи.
Но плановете често са блокирани от високите разходи за строителство и високите изисквания на Европейския съюз (ЕС), което отдалечава повечето планирани проекти от региона поне с десетилетие до завършването. С нови реактори, които често струват около 15 млрд. евро, правителствата могат да се окажат затруднени да продължат пътя напред.
„По отношение на разходите това не е печеливша технология в момента и вероятно никога няма да бъде", казва Роб Барнет, старши анализатор в Bloomberg Intelligence в Лондон. „В крайна сметка въпросът е дали правителствата искат технологията да съществува и дали са готови да субсидират разходите, за да я използват като технология за производство на електроенергия".
Най-далеч е стигнала Словакия, която може да свърже нов реактор към мрежата си до следващата година, въпреки че дори и там процесът е изпълнен със закъснения, съпротива от съседна Австрия, конфликти за финансирането и обвинения в лошо управление.
Доста по-типичен пример е България, която досега не е успяла да намери пари за изграждане на втора централа в Белене. Планът за първи път беше отложен след падането на комунизма и ще да струва на държавата почти една четвърт от БВП на страната, за да бъде завършен. Полша, най-големият консуматор на въглища в Европа, се опитва да стартира първия си реактор през 2033 г., въпреки че няма одобрение от страна на правителството за финансиране.
Дори плановете, които изглеждат най-сигурни, търпят закъснения. Румъния, която в продължение на десетилетие е обсъждала дали да добави нови реактори към своята централа „Чернавода" близо до Черно море, подписа през май предварителен договор с Китайската генерална ядрена енергийна корпорация. Въпреки това няма споразумение за финансиране или времева рамка.
Унгария има по-голямата част от парите, заделени за договора си от 12,5 млрд. евро за проекта в Пакс, подписан през януари 2014 г. - споразумение, което отразява топлите отношения между премиера Виктор Орбан и руския президент Владимир Путин. Русия финансира 80% от нея чрез заем от 10 млрд. евро за Унгария, който трябва да бъде изплатен с лихвите.
Това все още не е достатъчно, за да се осъществи проектът. Отне почти две години, за да получи печат на ЕС за одобрение, а след това минаха още две години. Правителството в Будапеща косвено обвинява Rosatom, че не е представила необходимите планове. Тъй като единствената сигурност е, че новите реактори няма да започнат да произвеждат електроенергия през 2026 г., както първоначално е планирано, кабинетът води преговори с Москва за забавяне на изплащането на кредита до момента, в който новите мощности влязат в експлоатация.
09:27 | 12.09.22 г.